![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi6DicFVEtJaKUC9tKUHJBHefVyMoNR-HQLO6b7SQCY-z2G-uV1Kx9KUIZsDseUkJov8PIabhS_g_3cPKjWhO3p9YxnZ-Gus163HIwK01IBz5OVRLOVMSt4TNkK_lo6IaxNy7p0MXUs9zwy/s400/vana.jpg)
Някои тела са по-красиви празни.
Хралупи сурогатни с незачената любов.
Плодовете в тях са евтаназия
за болните от спомени коне.
Някои души са по-красиви грозни.
Пустинният им климат е суров.
Напуканите устни са оазиси,
които най-красиво казват "не".
То си е факт...
На камъните им е вродено
да стават на пясък.
Да се свличат от себе си
като дрехи на пода.
Злоупотребите ни правят хора.
Сега е момента да стискаме в шепи
стритите си на прах сърца.
Ако хвърля моето в очите ти
ще се надраскат ли стъклениците в тях?
Някои очи са по-красиви празни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар