Недохранени кончета, които дърпат каручка. Ей така понякога изглежда музата. Човек трябва да слезе, да запретне ръкави и да побута.
Между паветата засядат монети, които можеш да намериш, само ако ходиш с поглед забит в краката си. Хоризонтът е прекалено голям, за да си губим времето да го описваме. Следващото паве обаче е цяла планета, която може да бъде прибрана в средно голяма дамска чанта.
Не са нужни земетресения, за да изместим земната ос. Паве по паве. "Умът е градина, в която волята е господар." Декарт ми се явява в сутрешното кафе и се чудя защо така се смениха с Уди Алън? Може би вече няма нужда да запълваме хартията в книгите с картинки на целуващи се хора.
Целувките, това са просто кончета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар