понеделник, 21 март 2011 г.

Лилит




"Инана изпрати красивата и неомъжена, съблазнителна проститутка Лилит вън на полето и по улиците където мъжете, уловени като риби, се редяха " ... а тя се гмурна във отходните води на своя град и се удави като истинска богиня на лайната, пред смаяните погледи на кандидат-поробителите си. *

Като всяка наскоро нашумяла популярна личност и тя закъсня с 40 минути. Интервюто ни щеше да е едно такова кратко, подозирах. Имах само един въпрос. Защо е „такава”. Това исках да разбера. Никога не съм била сигурна, че миналите събития в живота ни ни правят каквито сме . Понякога ние просто сме, макар че досега не съм срещала много хора, които са себе си.
-Искренността е гнусно, червиво животно, блъснато от светлините, към които е тичало инстинктивно. Ще ми се да не свършвам размазана на пътя по такъв живописен начин, но и не се притеснявам да тичам срещу светлината. – Каза и присви очи, все едно наистина виждаше надежда в неизвестността на моите намерения.
И тя беше от онези хора, които се опитват да свикнат с несъвършенствата си, да живеят в мир с тях, да ги приемат, прегръщат и обичат така, както и онези качества, заради които си се възхищават. Пишещите имат креативната сила, която тя например, наричаше Кладенецът. Той напоява пустинята, разцъфват цветя, птиците идват, за да полетят над него, скитници с благодарност утоляват жаждата си. Другият кладенец на пишещият е помийната яма. Тя най-често се асоциира с желанието им да бъдат обичани. Ами, ако ей сега можеше да бъде Бог и с ей тоя молив, който навремето свих от „Before & After”, може да си пренапише кода и да се направи най-върховната форма, която въображението й предлага, каква щеше да избере да бъде?
-Наивността, с която превъзхождам, омайвам и прелъстявам ми носи лесни награди, които умеят да ме захранят с достатъчно, до следващия път. Балансът в мен между помийната яма и златната вода, която прави чудеса, би приличал на средностатистичско насрано творчество за битовите проблеми на циганите и проститутките, каквото творчество вероятно би ме направило истинска звезда в литературата тук. Но, как да бъда и двете едновременно, без да ги смесвам? – Съгласих се, че колкото и красиво да миришат маргаритките, ако растат до лайнарник, никой няма да усети миризмата им. Маргаритките не продават списания.
-Цинизмът е първият признак на лайноядство. – Продължи тя. - На лайночувстване и лайномислене. Има го навсякъде. Това е най-популярната, градска, светска и ненам си каква екзистенциална философия. Това е илюзията, за която всички сме готови да убием. Дори себе си. Защото, ако трябва да сме честни животът ни е чукане, докато ставаме, ядене, докато не ни забият тръба в хранопровода, пиене, докато не стане твърде късно и планове за следващото сране. Този живот е съвсем за всеки. За него не ти трябват духовни ресурси.
Беше права да илюстрира с толкова много кафяв цвят. Все пак нищо не може да бъде по-образно от едно лайно. В каквото и да го облечеш и с каквото и да го напръскаш. Защо сме такива, каквито сме? Сигурно баща ѝ я е възпитавал добре, но тя го е видяла да чука съседското дванайсет годишно момиче. Майка ѝ може би е обичала чашката и черният ангел на смъртта я е взел против волята си, докато тя му се е хвърляла в обятията от някой покрив. Но, какво от това? Всеки има история. Всеки пие, чука и сере до смърт. Това не ни прави специални.
-Духовната смърт настъпва, когато започнеш да пълниш креативния си кладенец с лайната си. Когато, за да драснеш два реда, трябва да направиш свирка на малко момче, за да може този акт на падение да те накра да почувстваш онази самоомраза, която ти е нужна, за да пишеш. Или да кажеш „Обичам те” на точно онзи човек, който те прави най-нещастен, защото обичаш да усещаш как ти го вкарва директно в сърцето. Цинизмът е най-краткият път, но истината е, че всички сме цинични. Просто някои го правим за пари, а не само за удоволствие.
Стиснах ръката ѝ и ѝ посочих бюрото.
-Добре дошла.


* Според някои вярвания първата създадена жена била Лилит, преди Ева да се появи. Съпругата на Адам обаче била вироглава, непокорна и своенравна. Когато Лилит въстава и изоставя Адам, Господ създава Ева. Преди това обаче двамата създали велик демон. В различни митологии Лилит е описвана като проститутка. В момента би трябвало да е фрилансер.

Няма коментари:

Публикуване на коментар