Всичко се преживява. Понякога по няколко пъти, но в крайна сметка се преживява. Повтарях си го, докато вървях към дома й с намерението да й кажа, че съм я преживяла. Че каквото и да става от тук нататък, няма да има следващ път. Ако бях от онези хора, които след подобна среща си хващат влака за ново място, щях да направя точно така. Не съм. Аз правя друго. Игнорирам. Далече от очите, мога да постигна и невъзможното емоционално откъсване. Но, да не се правим, че това е страхотно качество, с което хората трябва да се хвалят. Въпреки това, за жалост умението да забравяш е едно от най-полезните неща, които можеш да се научиш да правиш в този свят.
Ето я и пешеходната пътека. Сиво-синята кооперация. Червената врата е нейния вход. Осем от осем етажа стояха между нас. Разбира се, асансьорът не работеше. Качих ги. Почуках, за да знае, че съм аз. Не обичам звънците. Тя отвори усмихната от нещо друго, което не съм аз, в което не съществувам и ме целуна по бузите по навик, както прави с всички. Казах й "Свободна си да си тръгнеш от мислите ми. Преживях те." Без патос. Без чувство изобщо. Изчаках три секунди, за да видя реакция. Нямаше. Обърнах се и заслизах надолу по стълбите, без да се обръщам, защото сега вече я игнорирах. Докато сляза до долу ще преброя средно по 24 стъпала на етаж, общо 8... Значи някъде към 192, но без трите пред входа. Започнах обратно броене, за да изисква по-голяма концентрация. 191...трябва да броя точно, за да не ми се налага да се връщам и да започвам отначало, а тя да си мисли, че се връщам заради нея. 187...Била съм и в по-високи сгради и съм казвала по-силни думи от "Преживях те". 176... Например, казвала съм "Не те обичам". 163... В такива моменти е много важно да овладееш мисловния поток, който те лашка като малко пластмасово легенче по отходните води на ревността, гнева, желанието за отмъщение, което ние като интелигентни хора, нали, нямаме принципно. 144... Тя защо не тича след мен по стълбите? 140... Дали седи още на вратата и слуша стъпките ми? 136... 130... Хората се срещат, за да научат нещо един от друг, но когато процесът прекъсне, няма никакъв смисъл да продължаваме да бъдем заедно. 122... Моята енергия вече е друга. 120,119,118,117... Ще си купя пресни ментови листа. 114... В един филм гледах подобна сцена, само че имаше и пожар. 108... Мирише на изгоряло сякаш. 100... Не, сигурно е въображението ми, то умее да ми връща аромати. 95... Всичко е наред. 90... Почти са цъфнали дърветата навън. Пак ще замирише на свежест в задръстванията. 84... Голяма глупост направих!!! 73... Ами, ако нещо наистина гори? 66... Миризмата на изгоряла плът помня от 4 годишна. Сега мирише на вестници. На изгорели снимки. 59... На минало, застояло в гардероб. 54... Гардеробите трябва редовно да се почистват и проветряват. 48... Днес е събота, нали? Не, май е петък. Ще отида да усетя аромата и на други изгорели неща. На свещи. На църкви. На борова гора. 33... На София, потънала в прегръдките на безумието наречено "свобода от чувства". 31... Ще горим. Свободни от чувства сме с теб. 28... Или лишени. 20. Протяжни като безкрайните стъпала на раздялата си. 11... Като недоспали и леко замаяни, кисели деца, които умеят да крещят "НЕ"... 7... но повтарят "ДА", а после плачат, 4... защото вместо да създават света си, първо го рисуват такъв, какъвто не искат да бъде, 2... а после се изправят срещу него, за да го победят, 1... и накрая, стъпалата свършват в начална позиция и някой ти прави "Kansas City Shuffle" (*When you look left and Bruce Willis snaps your neck).
Няма коментари:
Публикуване на коментар