![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgzLz4NUqr56BofTnVtCv5bU3AVm0Lbd3y5MEL2CPbKgwgzgcwZrKxaTXObZ4fDsdOJIf1ONuUQtTnkgwBab9vojhHjrBr3NQFDWrKh2kc_oamuQUZWmoKhduFJ4PU8e_Wkok3gVk-WwlN7/s400/tncheart.jpg)
От филмите знам, че когато любовникът идва, оставя вратата отворена. Чуждият дом е фоайе на хотел. Той влиза без да се събува. Котката е топла хавлия за лицето му. В хотелите не ти пука дали цапаш, затова всички цапат. Навсякъде. Мастурбират в кошчето за хартия до леглото си и бършат длани в завивките. Никой не чука на спуснати пердета.
От филмите знам, че когато любовникът си отива, някой почиства след него. Изгубените обеци отиват в кошчето. Записите от скритите камери - в архива. А самият архив отива по дяволите. Като думите, които любовниците си разменят между идванията и тръгванията.
Сутрин, точно преди изгрев, отворената врата хлопва под дебелата им сянка.
Любовниците бъркат бетон.
Любовниците дъвчат пясък.
Любовниците са мъниста от скъсан гердан.
Любовниците са восък.
Обичам!
ОтговорИзтриванелеeeлеe!
ОтговорИзтриване