Стъпала, проблемите ти, дилемите ми, ментови листа...
Ти си ужасът, който ме държи будна нощем.
Ти си шибания камък, който хвърлям по себе си.
Свършвам в секундата, в която се появиш
и започвам отначало, с обелен лак,
през трите си лица и офис техниката,
скачам от радост, плача в заведенията,
разплитам си чорапите, плитките, живота!
Не знам дали гърдите ме болят от кутията цигари...
или от теб.
Знаех, че такава засилка може да бъде спряна само от стена.
Знаех.
Няма коментари:
Публикуване на коментар