Винаги има една идея, която ти се струва толкова, толкова, толкова гениална, че самата мисъл да я осъществиш вече те прави поне с 30 см по-висок. И я пазиш, за да те държи по-дълго в това състояние. И я градиш, тя става още по-голяма, още по-гениална и вълнуваща. Балонът се издува до краен предел и вече нямаш избор! Ако не изпуснеш въздуха, ще се спука. Готов си, моментът е дошъл, започваш реализацията...
И тогава, в една топла домашна вечер, си пускаш филм и виждаш всичко. ТВОЯТА идея, която обсъждаш със себе си през последните пет години! По същия начин, точно както би го направил ти! ТВОЯТ филм!!! Как е възможно? Разказа ли на някого? Спомни си на кой! Ограбен ли си? Най-ужасно, ужасно, ужасното е, че филмът е съвършен. С всичките думи на правилните места, с подбора на актьорите, с емоцията в цветовете! УЖАС! Няма как да са те ограбили, защото трябва да са били в самата ти глава, за да направят всичко толкова конкретно. Кой е този, който мисли като теб, който ти е прочел мислите на хиляди километри от този телевизор?
За мен това е Jaco Van Dormael. Роден 1957-ма в Белгия. Режисьор, сценарист, драматург. Брат му е джаз музикант и написал съвършената музика за МОЯТ филм. Мамка му!
Понякога си мисля, че нищо не измислям аз, а страдам от перверзното ясновидство да си спомням неща, които ми предстои да видя.
