Почти те виждам

Почти те виждам
под струпаните в средата на нищото ми изрезки.
От вестнци, от календари,
от недопушени цигари,
от сплетени на плитка коси,
които в тъмното на гардероба си
някога са пазели спомен за нечия младост.
Почти те виждам
как се издигаш от купчината ветропоказатели,
зелени светещи кълба в ниския слой на атмосферата ми
и други стъклени кълба на гадатели-
комедианти на вярата ми,
на сярата ми, която по природа си гори
с такъв ярък пламък.
Почти те виждам
под камъка си,
където си спомням, че в предишен живот те зарових.
Боли ме от силната еуфория
на предстоящата катастрофа.
Най-малко два стиха могат да образуват строфа.
Най-малко два.
Почти те виждам през тях.

В такива тъмнини се пишат книги

Бягам от или към теб,
влачейки единия си крак.
Бягам дъвчейки трагизма,
пред който ме изправяш.
Никога не съм се връщала.
Нямало е къде или при кого.
Не върнах и една книга на Гьоте-института,
за което изпитвам вина.
Същата безсмислена вина.
Даже не я прочетох докрай.
Изгубих я между куфарите по време на местенията.
И вината така се губи-
мести се, мести се,
докато не забрави къде се намира.
Побира се в стопкадър,
който мога да смачкам в юмрука си
и да захвърля в тъмното,
докато не стане малка точица,
докато не стане тя самата Тъмното.
А в такива тъмнини се пишат книги
за лечение, за изтрезвение
и за запълване на дупката.

Бягам, влачейки единия си крак.
Бягам, дъвчейки трагизма ти.

С очи вързани зад гърба си

От толкова вглеждане в миналото
пресекулчестото дишане зад зениците ти
задъхва всички бъдещи думи.
Объркани търсят сигналите в мен,
някакво карирано знаме за СТАРТ.
Каквото и да сме си казали
не може да се сравни с всичко, което не смеем,
не сеем, а тлеем в завод за кибрити.
Големите пожари все се хвалят със случайни искри.
До изчерпване на количеството,
до изчерпване на магическото,
до появата на двуличието.

Но, нали ние сме изключение?
Нали? Честно, кажи ми ,че сме...
Не ми се чете дребния шрифт
и без това всички все договори искат от мен да подписвам.
Да прелиствам мъчителни страници с обещания,
със самопризнания и гадания какво ще се случи нататък.
Ти знаеш всичко това,
познаваш цялата гъста мъгла,
в която ходя с очи вързани зад гърба си.

като край на роман

Никога не гаси лампата сам и винаги има на кого да приготви закуска.
Наричаше ме с френски имена уж по погрешка
или някой, който отдавна познавах ме викаше под пръстите му?
Не беше съвсем в това ниво на реалност.
Мъж като начало на повествование, като край на роман.
Докато пренареждахме апокалипсиса,
пантите ни получаваха инструкции за бавни отваряния.
Даже имах неблагоразумието да му кажа как се казвам
и кога съм родена.
Отесня ми пижамата,
отесня и на двамата.
Отесня ми плътта от вълнение,
че сме от някакво класическо произведение
от моето детство.
Ама, от истинското,
когато още хората знаеха какво е херувим
и носеха лицата си с поглед навътре.

Ще си е струвало

Имам гребла вместо ръце. Рина от теб най-хубавото. И ако придобие пръстта лице, ще си е струвало. Ще си е струвало всичките плевели, всичките тръни под ноктите. Не за косите ми гребени - трябват гребла за лодките.

едно разделено на две

На бебе лице, на велосипед звънче, едно разделено на две, липсваща карта в тесте. На прозореца тъмно перде, под полата ми твойте ръце, в гърдите ми чуждо сърце, под дюшека ми твойто зрънце.

Благодарствено писмо XVI