Малко остава да ни бъде достатъчно, каквото вече имаме, но не стига, защото сме проектирани да нямаме паузи. "Ти спиш, сърцето ти не си почива" - имаше такава реклама. Харесва ми да вярвам, че сме повече, отколкото се вижда, че сме Тук на кратка разходка, в която през повечето време със забити в земята погледи пръскаме заразната си неудовлетвореност. И защо? Защото винаги има повече от това, което ни е позволено да имаме. Разбираме любовта към другите като отговорност, която трябва да носим, да свикваме с чакането, да се напасваме към разминаванията и да бъдем заедно, въпреки, че вече отдавна сме се свързали достатъчно. Харесва ми, че е просто като да зашиеш копче на палто. След няколко бода то е вече зашито и няма нужда да продължаваш да вкарваш конец в дупките. Но, го правиш, докато не се избодеш, докато не нацапаш всичко с кръвта от пръстите си, а иглата не се счупи в някоя от дупките, защото вече няма място дори да премине. Любовта е да ни свърже, после просто трябва да я носим със себе си и да продължим нататък. Към следващото незашито копче. Ако поне един човек в живота ми беше на моето мнение, щях да го обявя за луд. Слава Богу лудостта се предава с целувки.
Ох.....Обичам !
ОтговорИзтриване