Не съм вкусвала по-сладко нещо от размекнатите ти думи,
от въздуха, който вдишваш докато повтаряш неизбежността на която сме обречени.
Не съм вербувала по-голям процент от волята си всяка нощ,
в която те няма, в която пристигат ръждясалите вагони на откровенията ни.
От тук, до гръбнака на нечии чужди палмови плажове,
през коридорите с проглушителни стенни часовници,
до изтривалките на свалени от трона кралици,
паднали в забравата на величието си,
навсякъде, любими, стъпките ти са татуирани по зениците ми
и никакви остатъчни вълнения на сантименталност
не могат да ме накарат да бъда каквато съм била преди да те срещна.
Отровена съм от райските ти градини,
от забранените им плодове и драскотините,
които си нанесох, докато се катерих по овошките им.
По-щастлива не съм била от болката, с която те изсмуквах от пръстите си,
докато се опитвах да те опиша, такъв какъвто си.
Получих комплименти за правилно поставените ти запетайки,
ритмичните тирета, които ти слагах,
подточка А, подточка Б и прилагателните, с които те римувах в скоби.
По една монета, за всяка рима, която закачах зад името ти с телбод
и шепа пирони да дозакова глезените и после китките си на библейския ти гръбнак.
Усукана съм във влакна, които не мога да изплета с ръцете си в примка,
за да сложа края на живота без теб...
Цялата ни любов е равносилна на Елиада, на псалмите Давидови
и двайсет и две от най-хубавите минути след десет вечерта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар