Ханс си губи телефона и му го намирам аз

На трети януари сутринта (към 2ч.) се прибирах с таксито и бях така на около бутилка бяло вино и 2-3 дръпки хашиш, което ме прави много концентрирана да не си изгубя нещо. Като слизах от колата си напомних "Погледни седалката да не ти е паднал телефона". И погледнах, телефона беше там, взех си го. Докато вървях към входа осъзнах, че това не е моя телефон. Прецених, че ще взема решение като се наспя, защото в онзи момент повече ме интересуваше зависимостта мравка-хлебарка (нещо, върху което разсъждавам от години). А именно, защо ако в къщата ти има мравки - няма хлебарки и това ли е начина да се справим с хлебарките, като заселим мравки в дома си? И, да, ако както предполагам именно това е начина, колко мравки трябва да засели всяко домакинство, при положение, че никой не може да бъде сигурен точно колко хлебарки обитават дома му?
Събудих се към 9ч., обаче ми беше лошо и продължих да си лежа с надеждата да поспя още малко. В просъницата си помислих, че понеже менюто на телефона е на немски, сигурно е на някой чужденец. "Дано да успея да му кажа, че съм му намерила телефона преди да е излетял със самолета".
Станах в 10 и видях, че има 2 пропуснати повиквания от сутринта. Викам си "Да, ето това сигурно е някой негов близък, който търси телефона". Набрах. Вдигна ми жена, която каза, че след 30 минути Ханс излита за Германия и са на летището. С истеричен тон ми заповяда да им го донеса. Обясних- живея в Надежда 6, тъкмо ставам, лошо ми е, няма как. А и за 30 минути е абсурд да стигна до другия край на вечно разрастваща се София, в първия работен ден на 2012-та. Ама, викам, нищо, че тази жена е груба и неприятна, аз няма да прецакам Ханс. Ханс сигурно просто иска да си тръгне далеч от нея. Ханс сигурно живее в Берлин и е ходил поне веднъж на театър, за разлика от тази, да кажем Донка, която незнайно как е хванала Ханс за гадже изобщо. Извиках такси, връчих телефона на шофьора и го пратих към новия терминал да ги търси.
Отново легнах да поспя. Сънувах, че съм на голяма поляна през нощта, а дъжда от падащи звезди изглежда като шепа ориз хвърлена във въздуха. Толкова много, изгарящи като бенгалски огън, бързи, мигат и умират, противно на всички физични закони. Имах чувството, че ще ми паднат на главата и залягах при всяка една, която политаше към мен.
-Драконът лети - каза някой, някъде, зад гърба ми, в онези сънища, в които хората нямат лица, защото дори не са хора, а Присъствия.
Очевидно този призрак искаше да каже, че Черния дракон, който аз познавам като Зелен се е раздвижил, защото нали това е неговата година. Обикаля. А когато размаха крилете си, звездите падат, отвяни от силата, с която размества Вселената.
След полетите, горе в черното,
пак отваряме очи във дребното.
На обяд изпих един айрян
и града от малък, стана пак голям.