След края на маите, идвали юните

Вървя по реслите на чужди истории-
дезориентирана от несподелената им идилия.
Адресанти, арестанти на собствените си чувства,
натоварени от родословието на цяла фамилия.
Късно е да римувам името ти-
правили са го и други, сигурна съм.
Мога да опитам да свиря по струните ти,
ако не ти пречи, че теоритически изнемогвам.
След края на маите, идвали юните,
след тях сигурно потоп изпарения.
Вечер - абстракции, а сутрин безумие,
редувам с освиркване добри намерения.
Не си задавам въпросът "защо",
той е за тези, които харесват тъгата.
Мен ме измъчва банално "акО"
и какво е без теб самотата.