Единствената ценна единица

Няма време, но то пък кога ли е стигало?

Кога ли изобщо някой е казвал

"Достатъчно имах, живях и опитах от всичко,

целунах всички момичета, колкото можех обичах".

Затова ни е странно, когато някой с такава любов

изпълни със смисъл живота ни

и в едно име събира целия свят.

Какво да го правим тогава, освен време да му дадем.

Единствената ценна единица.

Какво да правим освен да се изгубим съвсем,

да се дадем до последната си частица?

Снимай ми нещо

Кръвоносна система от пътища, улици, улички, тротоари,

с главна аорта магистралата между нас.

А всичките задръстени светофари

ме карат да пуша повече и да си седя у нас.

Времето се влачи на секунди, а иначе нагло лети,

когато с теб започва поредната сутрин, 

след миг са минали седмици,

а стотиците лястовици са на звезди.

Снимай ми нещо да те догоня,

с някоя нова фантазия да се телепортирам при теб.

Снимай ми нещо банално, да кажем

как хвърляш боклука следобед във пет.

След 24 чАса ще съм на километри

с обратно броене от сто до едно, 

а ти ще ми се струваш на сантиметри,

на два светофара след второто кръгово, но...

Отивам да простирам. 

Утре ме чакай.

Мини през магазина

и купи мляко.

от огъня ти срички

Пукат до ушите ми от огъня ти срички.
Свързвам ги на думи, уж за да те чувам по-добре.
Очите ми разфокусирани все по-лесно виждат между редовете.
Едни такива топлопроводими са ръцете ти,
а от върха им влиза ток във мен.
И въпреки специалността ти,
не изпитвам нужда да те доописвам.
Всичките отминали целувки много думи изразходиха.
А в мен са ферментирали лицата им
и музите им вкиснало напомнят за очакванията,
за обещанията и фантазиите ми за някакво неидващо "утре".
Свърши вече, казваш ми.
Излязал си от този сън.
Събудихме се и внезапно
думите заглъхнаха във мен.
ИЗЛЕКУВАНА Е! ЕТО! ТЕРАПИЯТА СВЪРШИ!
Но, не знаят, неее не знаят
колко нови ноти ти написа в мен.

Защото иначе...

Абстинирам по теб на климатик.
Мислите ми днес виреят само на сянка.
Под твоята искам да легна,
да се свия в утробата й и просто да мъркам.
Да стисна палците ти в дланите си искам
и да заспя, да сънувам каквото и да е,
стига да си там и ти,
защото иначе ще се побъркам.
Защото иначе ще се объркам
и ще започна пак да целувам момчета,
които никога не са ме познавали,
ще се впусна с цялата си страст в някоя поддържаща роля
и ще отида по дяволите.

Home

Когато отворя вратата вкъщи
и видя на прага си на влагата демона
да дебне за въздишка от страх,
аз му казвам да седне
и послушно да гледа каишката си.
Защото леко стъпвам по гърба ти-
питомна и бавна.
Не бързам, оставам дълго
да отнасям песъчинките от хребетите ти,
които вятъра не е пожалил,
да ги пазя влажни в устата си,
докато не станат на звездни прашинки.
От калта им по гърба ти
да пораснат секвои от моите стъпки
и да свържем световете с тях,
за да няма Долу и Горе.
Така всеки демон ще си е вкъщи
и навсякъде демони ще има със нас.

от сън спомени няма

Под завивките топли мравчици пълзят докато спим.
Отворени прозорците са вдигнали бариерите за виденията.
Завиждам на съня ти, че си го допуснал толкова дълбоко.
Да се промъкна искам също в него.
Да ти поразместя мебелите, да се ориентирам в пространството ти,
да ти поразхвърлям, понацапам...
С тебешир да ти нарисувам тухлички по стените,
докато гъделът по кожите ни сигнализира за преминаващи пътници.
На граничен пункт ли сме
или заешка дупка към Огледалния свят сме отворили,
че таква суматоха от призраци ни следва?
Прибирам ги вкъщи, а ти спи,
сънувай от време на време и мен,
нищо че от сън спомени няма.

* *

 

На спирката стари мъже броят минувачите. Кои ли сме ние, какво ли ни води насам? Всичко си имаме, няма за какво да платим на касата. Шоколад предлагам, да не сме се разкарвали напразно. Взимаш две бири и тръгваш след мен. Водя те на мястото, където останах на пет. Избрал си си люлката, към която ме дърпа. Някакви хартийки от вафли и солети ме спъват. Вдигам ги, а ти ме подсещаш за една пропусната. Взех я, казвам. Гледаш ме все едно целия свят говори през мен. Все едно сега от сън съм станала и нямаш търпение да ти кажа какво съм сънувала. Целувай ме по чакълените пътеки, докато бързам към мястото, където да ти кажа обичам те. С пръсти в цветовете на дъгата оставям отпечатъци по теб. Това не е приказка, а релани събития. Всичко е свързано в бяла мъгла. Отвъд нея сигурно има и други, но чувам само теб, виждам единствено теб.