Няма време, но то пък кога ли е
стигало?
Кога ли изобщо някой е казвал
"Достатъчно имах, живях и
опитах от всичко,
целунах всички момичета, колкото
можех обичах".
Затова ни е странно, когато някой с
такава любов
изпълни със смисъл живота ни
и в едно име събира целия свят.
Какво да го правим тогава, освен
време да му дадем.
Единствената ценна единица.
Какво да правим освен да се изгубим
съвсем,
да се дадем до последната си
частица?
Няма коментари:
Публикуване на коментар