от сън спомени няма

Под завивките топли мравчици пълзят докато спим.
Отворени прозорците са вдигнали бариерите за виденията.
Завиждам на съня ти, че си го допуснал толкова дълбоко.
Да се промъкна искам също в него.
Да ти поразместя мебелите, да се ориентирам в пространството ти,
да ти поразхвърлям, понацапам...
С тебешир да ти нарисувам тухлички по стените,
докато гъделът по кожите ни сигнализира за преминаващи пътници.
На граничен пункт ли сме
или заешка дупка към Огледалния свят сме отворили,
че таква суматоха от призраци ни следва?
Прибирам ги вкъщи, а ти спи,
сънувай от време на време и мен,
нищо че от сън спомени няма.