четвъртък, 31 март 2011 г.

Румсървиз


От филмите знам, че когато любовникът идва, оставя вратата отворена. Чуждият дом е фоайе на хотел. Той влиза без да се събува. Котката е топла хавлия за лицето му. В хотелите не ти пука дали цапаш, затова всички цапат. Навсякъде. Мастурбират в кошчето за хартия до леглото си и бършат длани в завивките. Никой не чука на спуснати пердета.
От филмите знам, че когато любовникът си отива, някой почиства след него. Изгубените обеци отиват в кошчето. Записите от скритите камери - в архива. А самият архив отива по дяволите. Като думите, които любовниците си разменят между идванията и тръгванията.
Сутрин, точно преди изгрев, отворената врата хлопва под дебелата им сянка.
Любовниците бъркат бетон.
Любовниците дъвчат пясък.
Любовниците са мъниста от скъсан гердан.
Любовниците са восък.

понеделник, 28 март 2011 г.

Kansas City Shuffle


Всичко се преживява. Понякога по няколко пъти, но в крайна сметка се преживява. Повтарях си го, докато вървях към дома й с намерението да й кажа, че съм я преживяла. Че каквото и да става от тук нататък, няма да има следващ път. Ако бях от онези хора, които след подобна среща си хващат влака за ново място, щях да направя точно така. Не съм. Аз правя друго. Игнорирам. Далече от очите, мога да постигна и невъзможното емоционално откъсване. Но, да не се правим, че това е страхотно качество, с което хората трябва да се хвалят. Въпреки това, за жалост умението да забравяш е едно от най-полезните неща, които можеш да се научиш да правиш в този свят.
Ето я и пешеходната пътека. Сиво-синята кооперация. Червената врата е нейния вход. Осем от осем етажа стояха между нас. Разбира се, асансьорът не работеше. Качих ги. Почуках, за да знае, че съм аз. Не обичам звънците. Тя отвори усмихната от нещо друго, което не съм аз, в което не съществувам и ме целуна по бузите по навик, както прави с всички. Казах й "Свободна си да си тръгнеш от мислите ми. Преживях те." Без патос. Без чувство изобщо. Изчаках три секунди, за да видя реакция. Нямаше. Обърнах се и заслизах надолу по стълбите, без да се обръщам, защото сега вече я игнорирах. Докато сляза до долу ще преброя средно по 24 стъпала на етаж, общо 8... Значи някъде към 192, но без трите пред входа. Започнах обратно броене, за да изисква по-голяма концентрация. 191...трябва да броя точно, за да не ми се налага да се връщам и да започвам отначало, а тя да си мисли, че се връщам заради нея. 187...Била съм и в по-високи сгради и съм казвала по-силни думи от "Преживях те". 176... Например, казвала съм "Не те обичам". 163... В такива моменти е много важно да овладееш мисловния поток, който те лашка като малко пластмасово легенче по отходните води на ревността, гнева, желанието за отмъщение, което ние като интелигентни хора, нали, нямаме принципно. 144... Тя защо не тича след мен по стълбите? 140... Дали седи още на вратата и слуша стъпките ми? 136... 130... Хората се срещат, за да научат нещо един от друг, но когато процесът прекъсне, няма никакъв смисъл да продължаваме да бъдем заедно. 122... Моята енергия вече е друга. 120,119,118,117... Ще си купя пресни ментови листа. 114... В един филм гледах подобна сцена, само че имаше и пожар. 108... Мирише на изгоряло сякаш. 100... Не, сигурно е въображението ми, то умее да ми връща аромати. 95... Всичко е наред. 90... Почти са цъфнали дърветата навън. Пак ще замирише на свежест в задръстванията. 84... Голяма глупост направих!!! 73... Ами, ако нещо наистина гори? 66... Миризмата на изгоряла плът помня от 4 годишна. Сега мирише на вестници. На изгорели снимки. 59... На минало, застояло в гардероб. 54... Гардеробите трябва редовно да се почистват и проветряват. 48... Днес е събота, нали? Не, май е петък. Ще отида да усетя аромата и на други изгорели неща. На свещи. На църкви. На борова гора. 33... На София, потънала в прегръдките на безумието наречено "свобода от чувства". 31... Ще горим. Свободни от чувства сме с теб. 28... Или лишени. 20. Протяжни като безкрайните стъпала на раздялата си. 11... Като недоспали и леко замаяни, кисели деца, които умеят да крещят "НЕ"... 7... но повтарят "ДА", а после плачат, 4... защото вместо да създават света си, първо го рисуват такъв, какъвто не искат да бъде, 2... а после се изправят срещу него, за да го победят, 1... и накрая, стъпалата свършват в начална позиция и някой ти прави "Kansas City Shuffle" (*When you look left and Bruce Willis snaps your neck).

неделя, 27 март 2011 г.

НИКОГА ПОВЕЧЕ


Ранените птици кълват червеи и тъжна музика,
докато им досади тъгата.
Надяват се.
Стават сутрин, мият си зъбите.
Четат за войната в Северна Африка
и си казват "моето нищо не е".
Ранените птици, влачат крило
и замитат болката под килима.
Създатели на театъра, на вятъра,
на трийсет и три епоса за страдането.
И поне толкова за мълчанието.
Опитват, отпиват, отиват на касата
и връщат обратно поръчката до Вселената.
Татуират си "СИЛА" и учат Кабала.
Сменят си крушките с енергоспестяващи
и си обещават, че никога повече,
ама наистина НИКОГА ПОВЕЧЕ
няма да правят така.
Сякаш любовта се прави и се разваля,
като нещо с капачка.

Над реката, над реката...


Ръбът е толкова тъничък, че ей сега ще си порежа петите. Язък за изящните ми палци, с които мога да бъркам мляко с какао. Откакто прочетох речника на римите в българския език, поезията ми куца. Оказва се, че са твърде малко, за да напиша нещо, което да ти прилича. Пък ти си един! Забравих да ти кажа, че в страната на изгубените шапки, управлява бюро за изгубени вещи. Целувките са от игра на Шише и растат по дърветата. Някак лигаво е, но помага да не мисля за... нали се сещаш - кактуси. Знам, че никой не се самоубива, ако говори за това. Повечето самоубийци си теглят чертата дори и насън. Аз такива сънища не съм имала, защото все някой някъде реже нещо с флекс и се будя преди да съм го докарала дотам. Но, не бих изяла кактус на пук на Бог и Вселената. Може би само фикусът на Зак Галифанакис. А над реката, над реката, някога мост е стоял. Над водата, над водата дядо на баба песни е пял. Под ривърснати залези...

понеделник, 21 март 2011 г.

Лилит




"Инана изпрати красивата и неомъжена, съблазнителна проститутка Лилит вън на полето и по улиците където мъжете, уловени като риби, се редяха " ... а тя се гмурна във отходните води на своя град и се удави като истинска богиня на лайната, пред смаяните погледи на кандидат-поробителите си. *

Като всяка наскоро нашумяла популярна личност и тя закъсня с 40 минути. Интервюто ни щеше да е едно такова кратко, подозирах. Имах само един въпрос. Защо е „такава”. Това исках да разбера. Никога не съм била сигурна, че миналите събития в живота ни ни правят каквито сме . Понякога ние просто сме, макар че досега не съм срещала много хора, които са себе си.
-Искренността е гнусно, червиво животно, блъснато от светлините, към които е тичало инстинктивно. Ще ми се да не свършвам размазана на пътя по такъв живописен начин, но и не се притеснявам да тичам срещу светлината. – Каза и присви очи, все едно наистина виждаше надежда в неизвестността на моите намерения.
И тя беше от онези хора, които се опитват да свикнат с несъвършенствата си, да живеят в мир с тях, да ги приемат, прегръщат и обичат така, както и онези качества, заради които си се възхищават. Пишещите имат креативната сила, която тя например, наричаше Кладенецът. Той напоява пустинята, разцъфват цветя, птиците идват, за да полетят над него, скитници с благодарност утоляват жаждата си. Другият кладенец на пишещият е помийната яма. Тя най-често се асоциира с желанието им да бъдат обичани. Ами, ако ей сега можеше да бъде Бог и с ей тоя молив, който навремето свих от „Before & After”, може да си пренапише кода и да се направи най-върховната форма, която въображението й предлага, каква щеше да избере да бъде?
-Наивността, с която превъзхождам, омайвам и прелъстявам ми носи лесни награди, които умеят да ме захранят с достатъчно, до следващия път. Балансът в мен между помийната яма и златната вода, която прави чудеса, би приличал на средностатистичско насрано творчество за битовите проблеми на циганите и проститутките, каквото творчество вероятно би ме направило истинска звезда в литературата тук. Но, как да бъда и двете едновременно, без да ги смесвам? – Съгласих се, че колкото и красиво да миришат маргаритките, ако растат до лайнарник, никой няма да усети миризмата им. Маргаритките не продават списания.
-Цинизмът е първият признак на лайноядство. – Продължи тя. - На лайночувстване и лайномислене. Има го навсякъде. Това е най-популярната, градска, светска и ненам си каква екзистенциална философия. Това е илюзията, за която всички сме готови да убием. Дори себе си. Защото, ако трябва да сме честни животът ни е чукане, докато ставаме, ядене, докато не ни забият тръба в хранопровода, пиене, докато не стане твърде късно и планове за следващото сране. Този живот е съвсем за всеки. За него не ти трябват духовни ресурси.
Беше права да илюстрира с толкова много кафяв цвят. Все пак нищо не може да бъде по-образно от едно лайно. В каквото и да го облечеш и с каквото и да го напръскаш. Защо сме такива, каквито сме? Сигурно баща ѝ я е възпитавал добре, но тя го е видяла да чука съседското дванайсет годишно момиче. Майка ѝ може би е обичала чашката и черният ангел на смъртта я е взел против волята си, докато тя му се е хвърляла в обятията от някой покрив. Но, какво от това? Всеки има история. Всеки пие, чука и сере до смърт. Това не ни прави специални.
-Духовната смърт настъпва, когато започнеш да пълниш креативния си кладенец с лайната си. Когато, за да драснеш два реда, трябва да направиш свирка на малко момче, за да може този акт на падение да те накра да почувстваш онази самоомраза, която ти е нужна, за да пишеш. Или да кажеш „Обичам те” на точно онзи човек, който те прави най-нещастен, защото обичаш да усещаш как ти го вкарва директно в сърцето. Цинизмът е най-краткият път, но истината е, че всички сме цинични. Просто някои го правим за пари, а не само за удоволствие.
Стиснах ръката ѝ и ѝ посочих бюрото.
-Добре дошла.


* Според някои вярвания първата създадена жена била Лилит, преди Ева да се появи. Съпругата на Адам обаче била вироглава, непокорна и своенравна. Когато Лилит въстава и изоставя Адам, Господ създава Ева. Преди това обаче двамата създали велик демон. В различни митологии Лилит е описвана като проститутка. В момента би трябвало да е фрилансер.

събота, 19 март 2011 г.

Благодарствено писмо XI


Благодаря, че ми показа мракът, който живее в мен, защото сега по-лесно проявявам светлината си. Благодарна съм за птиците, които вече летят към големия, шумен град, за да направят пролет и за нас. За усмивките, които предизвикваме едни в други с умисъл. За музиката, която предстои да напишем и преживеем. Благодаря за голямата Луна, която носи големи думи. За филмите с алтернативен финал. За всички хора, които умеят да използват дясната си ръка. :v

петък, 18 март 2011 г.

My Wall. Your Wall...The Wall



Стъпала, проблемите ти, дилемите ми, ментови листа...
Ти си ужасът, който ме държи будна нощем.
Ти си шибания камък, който хвърлям по себе си.
Свършвам в секундата, в която се появиш
и започвам отначало, с обелен лак,
през трите си лица и офис техниката,
скачам от радост, плача в заведенията,
разплитам си чорапите, плитките, живота!
Не знам дали гърдите ме болят от кутията цигари...
или от теб.
Знаех, че такава засилка може да бъде спряна само от стена.
Знаех.