Слънчеви зебри

Щорите са слънчеви зебри,
върху лицето ти петолиния,
ръкавици от Слънце,
по сърцето пешеходна пътека.
Минавам от там
и нагоре по стълбите-
екран за прожекции.

Влизам със реплика
някакъв шепот неясен.
Ти отваряш прозореца
и избутваш саксиите.
Падат на капчици
стопени от вятъра.
Стига сме ги поливали.
Стига сме се завивали
с крадени одеала
от среднощни кафета.
Стига сме имитирали
удобна далечност...
Ето ти тази салфетка-
казваш ми и се трия,
махам целия грим
и просто заспиваме.

Щорите са тъмни сенки
черни раета по кожата.
Ставаме зебри от Африка.
С ръкавици от Слънце
оттразено в очите ти,
а зад тях екрани от сънища.