Пиша ти, защото нямам избор,
заради
вдъхновението на малките ти часове,
на малкото ни такива,
на свределите от дъждовно предстояще
и сгънатите ъгълчета на писмата ни...
Заради
пулсиращите слепоочия
и ниските ни честоти,
които все повтарят "още".
Дори на есен думите ни пак са сочни
и растат около тайните бодли,
които някой ден ще ни избият
и сигурно ще боли,
а може би пък няма...
Заради
някаква излишна драма,
няма да се пръскам на парчета днес.
Да се оставим някак разбираеми, искаш ли?
И все пак...
от въздуха във стаята ти те ревнувам,
че дава ти живот, когато мен ме няма.
Не мога да ползвам думите по този на4ин за да изразя , колко много ми допада.:)) Може би трябва да откъсна цвете и пак би изглеждало , като убийство.:))
ОтговорИзтриванеНе късай цветята, поливай ги :)
ОтговорИзтриване„на свределите от дъждовно предстояще“- има романтика, особено ако живееш в мансарда и дъжда дрилва по керемидите:D
ОтговорИзтриване