Между светофарите и под опънатите жици,
грохналите панелени тела, рекламите на паркет,
пред среднощната опашка на дюнерджийницата
и бояджиите на зебрата,
има толкова много поезия...
Има толкова много евтаназия на визуалното,
за сметка на това, което вътре в мен рисува
спомени, които няма да се случат,
но ще се усещат по-силно от действителността сега.
Защото човек умее да бъде на две места едновремено.
Щастието е в умението да се абстрахираш,
стига да си достатъчно другаде,
за да не си там, накъдето отиваш.
"Класическо нещастие" биха казали много,
"Да си някъде, където не искаш да бъдеш"
Но, нали между светофарите, по опънатите жици,
грохналите панелени тела и рекламите на паркет,
пред среднощната опашка на дюнерджийницата
и бояджиите на зебрата,
има толкова много поезия?!
времето и мястото на събитията Гери, е единствено скуката на очакването, предизвестената проза, отвебдаща те бавно и неумполимо като палач, към неизбежното, а щастието и любовта, мила, е в изкуството да почусвстваш безвремието с човека който ти дава именнио това, защото домашнмия любимез или аудито паркирано под фукуса не могат, а и не им пук аза теб , по дяволите.а поезията е друго.
ОтговорИзтриванеАаа,така ли било, мерси :)))))
ОтговорИзтриване