Отивам за цигари

ОК, отивам за цигари.
Вместо да седя и да мисля
какво точно исках да ти кажа.
Отивам за цигари.
Момент! Ей сега се връщам.
Докато ме няма, не ми бърникай в чантата,
ако обичаш! Там няма нищо твое.
Все едни такива МОИ са ми вещите.
Всичките ми вещи са в чантата.
Други вещи нямам,
така че, отивам за цигари-
една вещ в повече, донякъде.
Отивам за цигари.
Ще тръгна на север,
по залез слънце под едно дърво ще седна
и ще се преструвам, че свиря на китара.
Изобщо не мога, а и не искам.
Свиренето на китара е за хора с цигари.
Ще си помълчим с неможенето ми
и ще се насладим на това отиване за цигари,
което ако се замислиш е потенциално безкрайно,
потенциално опасно е,
даже повече от пушенето,
защото включва разни абсурдни и объркващи факти,
които сега ти спестявам,
защото вече наистина тръгвам.
Но, ти помни и разказвай,
че съм отишла за цигари
и ей сега ще се върна,
за да си довършим разговора.