Водя битка с месец май,
някога още от малка.
Привидно начало, но край-
не стъпала, а пързалка.
Не сезон за разцъфване,
а за алергии разни.
От всяко ново потръпване
очите ми стават по-празни.
Свивам се под целувката
на майския вятър и сън.
Влюбена във преструвката
светя само отвън.
Утре пак ще е първи,
втори и трети и пак
плуват в реките пъстърви
сред някакъв див жабурняк.
Онзи ден си поплаках-
имах причина добра.
Твърде дълго тук чаках,
от чакане хванах кора.
И се беля от близкото Слънце
и изсъхвам, но казват така
посява се новото зрънце,
така образувам крила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар