Акварел върху стъклото

Извиках си такси в 22:30ч. Дойде за 3 минути, в които почти гледах в една точка, толкова беше уморен умът ми. Падна ми се таксиджия-меломан, който слушаше най-красивия джаз за конкретния момент. Късметлийка съм, да. Небето се изливаше цял ден, но от напрегнатия трафик бяха оцелели само локвите. Зад запотените прозорци светлинките на града проблясваха като капки акварел върху стъклото. Филмов момент. Първият удобоен случай от седмици, в който най-после можех да си чуя чувствата.
Не познавам скуката, само се страхувам от нея. Затова преди много обичах да оставам сама. Да се потапям в това, което ме заобикаля, независимо къде съм - на тихо, на шумно, на светло, на тъмно... Сама. След като два чАса преди конкретно точно този момент, бях параноична, превъзбудена, порно актриса на кралски прием, експерт по мечките, стопанисвах ферма за зайци, бях влюбена в момче от Чъпърчане и познавах баба му, която била легендарна плетачка на шапки и майстор на дробсърмата, заедно с още десет луди отдадени на играта на себенадмогване. Малко преди това бях в галерия на изложба посветена на щастието. Помещение пълно с балони, в което Силвия Кацарова ме гледаше как търся малкия розов слон с двата хобота. Станах по обяд, писах текст за песен и сценарий за класацията. През нощта сънувах лачени обувки. В три през нощта монтирах клипчета от Пощенската кутия за приказки. Снощи си признавах тайните пред непознати, а около мен тичаше гол до кръста мъж със сутиен, докато Йоана Мирчева-Жужи носеше Гъмов на конче. Има и снимки. Имам и синки. И спомени, и изгубени, и притеснения, и вълнения, и нови съмнения...
Прекалено много неща се случват едновременно, защото времето се сгъстява. Мисля, че Уди Алън беше казал, че времето служи за това да предотвратява нещата да не се случват едновременно. Проблемът е, че всичко е прекрасно, но умът ми е уморен и не може да запомни колко хубаво е то. Лесно е да бъдеш нещастен, когато не скучаеш. Доста по-лесно, отколкото да запомниш, че си щастлив.