Трохите под чершафите - преяли сомнамбули,
отнасят се с целувките като със пленници.
Със бели ръкавици са шофьорите,
очите ни покрити с тежки сенници.
Ще спим, ако забравим съвестта си.
Щастието по дърветата расте...
Протегнеш ли се, ще откъснеш
по едно във двете си ръце.
Това, което трябваше да бъде
бълнува нощем под завивките
преобразено като гъдел
на момичетата връща пак усмивките.
Няма коментари:
Публикуване на коментар