И понеже с Теб сме едно, Ти благодаря, че си ме научил да се грижа за себе си. Че ми показваш как да правя разликата между това да чувстваш нещо като свое и това да имаме общо пространство, което да ни превръща в един организъм. Благодаря Ти за имунитета, с който си ме създал, за да издържам на камъните, които се удрят в мен, но не ме чупят. Благодаря за силните ветрове, които ни оставят насаме, за да се сетим колко много се обичаме, когато е тихо. За Пирин и Рила, които бях виждала и преди, но видях за първи път вчера. Благодарна съм за красотата, с която си дарил домът ни - за цялото му синьо и зелено през юни. За това, че като дете съм се страхувала от сянката си, а сега я обичам, наравно със светлината си. И ако някой ден се изгубя в нея, ще знам, че е преходът, който води към Теб, по неоспорваните Ти пътища.
Чувствам го ,като част от себе си .. Неописуемо е!Благодаря ти !!! :)))
ОтговорИзтриване