На някаква сватба в покрайнините на града, кум бил младожененцът. Стават и такива неща! Сюжетите се смесват твърде често. Бащите стават братя, майките любовници на бивши гаджета, а синовете им престолонаследници (Пф, Шекспирееее,Шекспире, зова те, не чуваш ли?! Къде са ти призраците, къде са ти...т'ва.). Комедията е реалистична, а драмата плод на самосъжалението ни. То пък е следствие от ясната представа, че всичко това е една голяма пародия на съществуване.
Като се замисля с какви глупости се занимаваме по цял ден...Съседът има кола на 34 години и прекарва повече време в нея, седнал пред блока, отколкото където и да било другаде. Зелена ЛАДА, сигурно й е дал и име, да кажем Стефка. Стефка е най-лъскавото, чисто, отремонтирано и обичано превозно средство в целия квартал. Всяка съпруга би се трогнала да получава толкова грижи. Затова Стефка сега е съпругата, а съпругата е станала превозно средство. Носи торбите от магазина до блока, донася вечерята до масата, тича за вестника от другата стая... Превозва с една дума.
Разбира се, има и по-необичайни случаи. Например Моника и Яна – две напълно симпатични момичета се качват във влак, а в купето... Не, чакай това беше друга история с различна поука. Мисълта ми е, че в последно време шахматните фигури се мислят за кегли, магаретата за коне, ангелите за демони, а пророците за продавачи на семки. Надеждата е в някакъв грандиозен катаклизъм, който би върнал за известно време вниманието ни върху важните неща.
Кои са важните неща? Например да ..., да... Не мога да се сетя за нищо важно в момента, но съм сигурна, че все някой се сеща. Ако иска, нека сподели.
Това е засега!
.jpg)
