Не умея да се измъчвам

Никак не умея да се измъчвам.
Когато ми липсва-намирам.
Не съм дисциплинирана също.
Все още се уча да ти отказвам.
Но най-ужасното е, че те обичам,
въпреки, че не умея да бъда твоя.
Всеки път на завоя,
секунда преди да ти обърна гръб,
подметките ми залепват за асфалта
и няма достатъчно сила в краката ми,
за да продължа.
И ставам една такава женица,
като ония дето изглеждат
все едно носят целия свят на гърба си.
Така ме смачква улицата,
че забравям защо си тръгвам
и накъде отивам.
И се връщам...
Защото никак не умея да се измъчвам.