***

Паника замаскирана като тъга, замаскирана като усмивка,
прикрита от правила, чиято причина не помним.
Разстоянието лекува, опложда ума и ме прави щастливка,
но не с бели крила, а с парашути огромни.
Времето се свива до една настинка.
До една калинка.
До момента, в който хващаш ръката ми,
някак по-дълго от обичайното
и я пускаш,
но си оставаме хванати.
В примка.