Вкъщи

От вратата навън ухае на ягоди. Тук винаги е пролет, а аз винаги съм на десет. Само тук нося сандали с бели чорапи. Само тук е така оживено, въпреки че съм само аз. Нямам усещане за небе, а за безкрайност, когато погледна нагоре. Синьото е нереално синьо. Дори трите големи пилона, които се скриват в небето, изглеждат сякаш са пораснали от почвата по естествен начин. Няма знамена, но съм сигурна, че някой ден ще сложа такива. Балоните още са високо в небето, но скоро ще кацнат. Досега не съм се возила в тях, но и това приключение ме очаква. Толкова малко стоя... Понякога се страхувам, че няма да се върна, ако се задържа твърде дълго. На зелената поляна, близо до вратата, засега е безопасно. Ще се връщам.