сряда, 29 септември 2010 г.

Когато нещо започва добре, но завършва зле, значи още не е завършило


В начина, по който действа успехът, важат два взаимоизключващи се закона. Първият е, че когато нещо става лесно, бързо и без почти никакви усилия, то е попаднало на подходящото си време, затова има успех. Вторият закон е, че когато нещо става трудно, с много изненадващи пречки и дъжд, то със сигурност ще успее.
Първият закон е ясен. Вторият е интересната част. Когато цялата Вселена ти казва "не сега", ти да го направиш напук. Защото, когато цял живот си бил късметлия и галеник на съдбата, а тя те прецаква съвсем изненадващо, ти се питаш "Ама, какво ти става,бе?!" Обаче съдбата просто си танцува и рано или късно те компенсира за настъпването по палеца.
Конкретно излизането и премиерата на "Приказка за Вечността"... Първоначалната дата беше 16 септември, но за зла беда нашият редактор претърпя злополука, така че се наложи да отложим. Слава Богу, той вече е добре и ще дойде тази вечер. Книжарницата, в която трябваше да се състои събитието беше закрита съвсем неочаквано. Пред новото място, където решихме да представим романа, изкопаха огромна яма, щото нали сега е модерно да сменят тръби. Посред студа и нечовешкия трафик...Както и да е, това е друга тема. Аз да взема да се разболея от ангина вчера... Изобщоооооооооооооооо!!!!!! Искам си компенсацията, чуваш ли?!
Проклетисвам.
Ще й кажа аз на нея!!!!

П.П. Вече си имам писмо в Пощенската кутия за приказки и съм много щастлива :) Ще стане супер!

понеделник, 27 септември 2010 г.

Добре, че не е пълнолуние!



-Привечер, преди да стане тъмно като черно, минава през един син нюанс, който е малко студен и тогава имам нужда или от свещ на масата, или от някой със смешен пуловер. Може и песните на PIF от първия албум. Те така топлят, по същия начин. Та, като стане такова синьо и ме хваща кокошата слепота. Някой трябва да е наблизо, да ме води, особено, ако съм на площад с хора. Смятай, че няма да мога да се махна докато не стане черното със звездите. Гадна работа.
-А, ти имаш ли колело? С педали и т..н.?
-Ц.
-Значи няма да ядем сладолед.

Вратата на асансьора се заключва нощем


Предупредиха ме, че вратата на асансьора се заключва нощем. И това, откакто някакви пияни мъже се возили 45 минути от първия до осмия етаж, в 3 през нощта. Случката се повторила и с всеки следващ път ставали все по-гръмогласни. Пеели "la vie en rose" на два гласа. Домоуправителят решил, че това е единствения начин да спре развлеченията им. Сложил катинар с много, много малка ключалчица. Мога да си представя колко време би им отнело да пъхнат ключа в такова състояние. По-скоро биха взели стълбите. А да пееш "la vie en rose" нагоре до осмия етаж, едва ли е възможно. Задъхваш се, завива ти се свят, не ти е до песни. Хитро.
Добре, че домоуправителят не идва вкъщи. Всичките ми стаи са асансьори. А катинари ползвам само по Коледа. Защо точно тогава, е дълга история с друго заглавие.

събота, 25 септември 2010 г.

***


Мелодия от черни клавиши
ме връща към другия свят-
като спомен, който е сън,
който преди това е бил спомен.
В бели тунели през очите ми
влизат влаковете за последни гари.
Пари.
Някъде по ходилата.
Пукащата солена вода
вместо да топли, измъчва.
Като спрем да се облагородяваме
заприличваме на черни тебешири
по черни дъски.
Всички знаят, че нещо се пише,
но никой не вижда какво.

Трета серия

Няма как да не споделя новата серия, в която участвах тази нощ.
ТЕ отново нападат Земята, но този път ги виждам само аз. Досега не съм се страхувала от нашествениците, но този път изпитах истинско чувство на паника, все едно си бях будна. Обаче не се събуждаш... Доста гадничко.
Седя си на пода в хола и гледам как на отсрещния край на стаята съм си оставила кълбото с двете куки (да, аз плета). Изведнъж то започва да се вдига във въздуха, левитиращата прежда и куките си плетат сами. Гледам го това нещо и тръпки ме побиват, защото по някакъв начин усещам случващото се като агресия. Все едно някакъв невидим призрак иска да ме уплаши. Ставам и отивам в друга стая, гледам през прозореца и в далечината, в небето забелязвам космически кораб. Само че някакъв почти анимационен. Прилича на... ей тая глупост от картинката.

Започнах да забелязвам, че никнат като гъби отвсякъде в небето, станаха адски много. Почнаха да ме търсят (паранояяяяяя) и аз се скрих в банята. Усещам присъствието на едно извънземно същество, което влиза през прозореца на банята, но аз съм зад една стена и не ме вижда. Пусто любопитство, исках да го видя как изглежда. Надникнах и само в гръб видях, докато излизаше през прозореца, че е високо около 2,20м, готино зелено и мускулесто. С почти човешка фигура.
Да, не е толкова вълнуващ, като предния сън, но сериала си е сериал...

петък, 24 септември 2010 г.

НЕ ЧЕТЕТЕ


Това беше най-странния съвет, който получих. "Ако чувстваш застой в живота или творчеството си, спри да четеш!" Думите са транквиланти, мазна храна. Ако прекалиш с количеството ти става тежко, неподвижно, губиш настроение. И има много логика в това. Защото има една вътрешна тишина, чиито глас умеем да заглушаваме с излишество. Филми, музика, книги, разговори с приятели... А когато започнем да го правим, значи там на тихото сме оставили нещо, което се опитваме да затрупаме, за да не чуем. По себе си съдя. Когато нещо ме мъчи, инстинктивната ми първа реакция е да го игнорирам. А това става най-лесно, ако занимавам ума си с нещо друго. Само, че така не се решават проблемите, а само се отлагат и се трупат на стилажа в мазето. За мазето ще си говорим в новосъздадения ми блог http://yourfountain.blogspot.com/ . Обаче, нека да е разговор. Истински.
Вътрешната тишина, когато носи спокойствие и удоволствие, е мир.
Аз само това искам.

вторник, 21 септември 2010 г.

* Десет причини да отидеш на концерт на Веско Маринов


1 Веско ти е кумир от малък

На първия учебен ден са ти се случили две първи неща – видял си честните сини очи на Сончето, които десет години по-късно те гледаха отдолу от един по-друг ъгъл и за първи път си чул Весковия глас да се разнася над Люлин 6, докато роднините ти са празнували 15 септември с червено винце и печено на балкона прасенце. Това така те трогва, че молиш майка си да те заведе на негов концерт. Това обаче така и не се случва, защото не може и на концерт на Веско и колело. Ти си дълбоко покъртен от невъзможността да се полюбуваш на неговото творчество. Минават 60 години, Веско празнува 45‘тия си юбилей. Купуваш билети за цялото семейство с надежда да наваксаш пропуснатото от детството. Неговите албуми “Горчиво вино”, “Трифон Зарезан”, “Вино и любов”, “Винарната на любовта”, така са те белязали, че пиеш по 2 л. вино, вместо вода. Поради тази причина почти всекидневно духаш дрегера, а катаджиите в квартала ти, вечер те посрещат усмихнати и ти говорят на малко име.

2 Веско не ти е кумир изобщо

Ти мразиш Веселин Маринов. МРА-ЗИШ !!! Всеки път, когато чуеш припева на “Припомни си моето име” ти иде да си напълниш ваната и да си пуснеш сешоара. Но, все пак искаш да го видиш на голяма сцена, за да знаеш, че има и по-лошо от тероризма. Признай си - ти си мазохист. Обичаш да си напъхваш кибритени клечки под ноктите и след това да ги палиш. Но ти си и садист! Ще вземеш със себе си цялото си семейство, за да споделиш, нали...мъчението . Освен това си и екстремист! Ще си заснемеш целия концерт и ще си го изгледате още веднъж в къщи като се приберете!

3 Имаш юбилей

Какво по-хубаво от това да споделиш празника си с набора ти Веско Маринов? Ще попеете, ще поплачете, ще се полюшкате в ритъма на… все тая. Юбилея си е юбилей. Дори да си живял под маската на закоравял металист, сега имаш повод да се отдадеш на истинската си страст! Време е да спреш да се криеш! Кажи НЕ на страха! Не се оставяй да бъдеш разколебан от приятелите си, които заплашват да не ти проговорят повече. Те са маймуни, които крещят „Слейааааааар” и не разбират смисъла, който се крие зад думите:

С теб сме две капки дъжд върху цвете
И от наште слова, като в приказка
То отваря очи, за де свети.


4 Казваш се Веско или Марин (или Веско-Марин, който случай ще разгледаме)

Майка ти ти е разказвала, че в деня, в който те е родила е започнала да получава контракции, докато е шиела гоблен под звуците на весковия хит - “Няма да е лесно” от албума му’87, който излиза година преди „...And Justice For All” на Metallica. На път за родилния дом тя е чула за втори път ангелския глас на Веско, тъй като таксиметровия шофьор е бил на честотите на радио Веселина. Но когато мариновите трели прозвучали от родилната зала, тя не могла да повярва на ушите си! Самият ти си започнал да излизаш на белия свят проплаквайки мелодията от припева на “ Жажда за любов”! На майка ти вече всичко й било ясно. Знаците на съдбата били категорични. Кръстила ти е Веско- (тире)Марин. За цялата тази романтична история на теб ти било през...нали, когато си станал достатъчно голям ,за да разбереш, че другите деца в училище имат нормални имена като Слави и Милко. Шанс!

5 Майка ти не е сигурна дали не си от него

Когато майка ти е била ученичка в десети клас, била влюбена в свой съученик на име Веско Маринов. Той бил скромно момче, от скромно семейство, с гъста черна коса и мокър поглед (или лице, предна мишница, задна мишница или цял гръб - избери си). Тя не обича да говори много за това, а баща ти умира да я бъзика на тази тема. Спомняш си, че още от малък съседите ви все са те карали да им изпееш нещо. Всички тези съвпадения те карат да си мислиш, че Веско е нещо повече от любимия ти изпълнител. Затова си решен да отидеш на неговия концерт с цел да събереш ДНК материал, с който да можеш да претендираш за бащинство, респективно за дял от приходите му, следователно наследството...Гледаш сериали, знаеш как се правят нещата... Съвет: Ако купиш цветя, можеш да се приближиш максимално в края на тричасовото шоу. Така ще имаш възможност да му вземеш и косъм, секрет от ноздрата и ушна кал.

6 Ти си полицай

Получил си заповед от министъра ти и цялото районно да отидете на концерта, но не с цел охрана. Това ти дава законното право да си намръщен през целия концерт, докато бабите зад теб припяват “ Пулсът пак бясно бие в мене: Бум-диги-диги! Бум-диги-
диги.”. Не забравяй, че имаш и законното право да използваш личното си оръжие... За самозащита.

7 Гробар си

Е, не е ли ясно? Най-доброто средство за реклама не е телевизията, лъжеш се. Това е личният контакт с потребителя. Отпечатай флайери на погребалното си бюро и си купи билет за концерт на Веско. Инвестицията е малка, а възвръщаемостта напълно гарантирана. До края на събитието всичко може да се случи. Затова за всеки случай ела с катафалката. Направо си отпечатай и некролози с празно място за снимката, а там където трябва да се изпише името, остави точки. Експресната услуга включва заснемане с камерата на телефона ти, свързан с USB към джобен принтер. Има ги в E-bay.

8 Планираш музикална кариера и искаш да видиш как не се прави

И това също е ясно... Всеки може да ти дава акъл как да станеш известен. Да, ще си сложиш необходимите импланти, ще платиш на софтуера в студиото да ти изпее песента ритмично, вярно и с вибрато дори, но после какво? Тук става сложно. Как се пълни зала 1 на НДК? Как се печели всенародната любов на три поколения българи? Веско знае. Затова слушай него. Вземи си билет на хубаво място. Седни. Погледай сценографията, наблюдавай танцьорите, светлинното шоу, декорите. Отбележи сценичното поведение и костюмите. После ръкопляскай на финала, стани на крака и пак ръкопляскай. Подари му цвете. Той обича. Качи се в колата си, прибери се у дома, отвори си една бутилка уиски. Изпий я и се хвърли от покрива.

9 Търсиш рекламно лице за бизнеса си

Ти си американец и искаш да развиваш бизнес в областта на хранително-вкусовата промишленост. За първи път си в България и нямаш представа от местната култура, че и субкултура. Трябва ти краля на попа за рекламна кампания, защото си чул, че краля на фолка е зает. Затова правиш проучване във Велико Търново, където смяташ да развиваш бизнеса си. Всички те съветват да звъннеш на Миро, но той ти казва, че иска 50,000 лв, за да се яви отново на Евровизия и ти му казваш да...продължава в същия дух. Случайно минаваш покрай кръговото на града и изведнъж пред теб изгрява билборд на Веселин Маринов! Но, не кой да е билборд, а БИЛБОРДЪТ, НА КОЙТО ТОЙ Е СЕДНАЛ НА ТРОН ОТ СЛЪНЧОГЛЕДИ, В ПОЛЕ ОТ СЛЪНЧОГЛЕДИ И ДЪРЖИ...СЛЪНЧОГЛЕДИ!!! Вече знаеш какво да правиш, убеден си. Всичко е пред очите ти, виждаш всеки ход, цялата бизнес стратегия ти става още по-ясна и...се връщаш в Америка.

10 И ти си осъден на щастие

Целият ти живот е един безкраен празник. От както си се родил все за тебе “нежни погледи са пазени”. Майка ти ти е разказвала “златни приказки”. Момичетата от горния клас са ти “взимали ума всеки ден”. И никой от “целия свят не е бил по-богат от теб”. Знаеш, че си осъден на “любов до последния ден”. И ако, си от седма позиция от нашата класация, знаеш, че “от любов ще умреш”. И това, ако не е магия!

П.П. На мен ми е мило за Веско, че се бъзикат така гадно с него. Горното е написано без лоши чувства. :) Веско рулз.