Dinner for one

В траура на капаците си
пушим сами,
докато си чакаме пържолата.
Весели сме винаги,
когато сме облечени в черно,
защото вярваме,
че сме показали среден пръст
на страха да вечеряме сами.

Мантия и Презвитер чакат гости, а през това време не се случва нищо интересно

Влязал Презвитер в селския магазин и си купил 16 кг боб. По това време на годината семейството на Презвитер идвало в родното си село и той с нетърпение очаквал посещението на внуците си. Снаха му не им готвела боб никога, затова той приготвял три големи тенджери, при всяко тяхно посещение.
Презвитер бил обикновен човек. Отруден селянин, който някога бил гражданин, но продал панеления си апартамент в малкия град. Преместил се в селото, където имал две ниви - една с овошки и една с царевица и картофи. С парите от апартамента успял да си купи само цветен телевизор и казан за ракия, понеже деноминацията му ебала майката на спестяванията. Затова двете му най-любими дейности били да пие личносварената си ракия и да гледа Комиците. Често това се случвало в комбинация, стига жена му Мантия да не заемала дистанционното.
Мантия, баба на петима внуци, била заета да плете по цял ден. На Световното по плетене 2007, спечелила второто място, само защото журито били антисемити, а нейното ръкоделие имало звезда. Тя се опитала да им обясни, че става дума за петолъчката, но от журито й отговорили "Това сега си го измисли". Въпреки това, баба Мантия много се гордеела с медала си и го държала на най-важното място в къщата - над телевизора, закачен на стената, до плаката на Дони и Момчил. Така, когато бабите от селото идвали у тях, за да гледат заедно сериала "Турска русалка", не можели да игнорират титлата й. Мантия не била его-манЯчка, но все пак трябвало да се знае кой е най-добрия на едната кука в селото, за да се избегнат неловки ситуации.
Та, Презвитер (ми беше мисълта), купил 16 кг боб и се запътил към дома си, за да сготви яхнийка за внуците си и некадърната им майка. Нещеш ли, по път го пресрещнала Узунджата - първата истинска жена, която Презвитер някога бил любил. Прегърбeн от тежкия чувал, който носел на рамо, той се спрял и се изпъчил и загащил.
Узунджата му разказала последните новости от вестник "Земеделска глъч" и двамата се позасмели на вица "Колко баби са нужни, за да се претака зелето? Отговор: Зависи колко здрав му е чепът." После той й подарил 3 кг боб, като измислил много правдоподобна версия за пред Мантия, но по път я забравил.
След като пофлиртували, Презвитер, по фамилия Немски, се прибрал и накиснал боба, вече общо 13 кг. Когато Мантия го попитала защо са само 13, Презвитер се направил, че се е объркал и бил запомнил, че трябва да купи толкова.
На Мантия Немска не й дремело особено, защото току-що била завършила покривалото за кола, което плетяла за сина си (на една кука). Това бил коледния подарък за него, въпреки, че сега е юни, но останалите поводи за плетене се били изчерпали, та следващия празник бил Коледа.
Докато чакали боба да стане, Мантия и Презвитер ошетали.
КРАЙ

Този, чието име не се споменава

Скрих се в мрака ти
зад тъмни очила и шапка,
купени специално,
за да не ме познаеш.
Другите ми две лица обаче
хвърляха сянка.
Да си "арт" е клише.
Влез в мен
и си почини от Слънцето.
Вакуумът трае кратко.
Знам го от Този, чието име не се споменава.

Возих се в трамвай

Когато й липсваше, гризеше ноктите си до дъно. Когато й липсваше, изпушваше една кутия през деня и още една вечерта, в някой скапан бар. На сутринта се чувстваше като пепелник и тоалетна чиния едновременно. Когато й липсваше, се возеше в трамвая, за да си го припомни в подробности. Студената зима миналата година, в която той й даде ръкавиците си, продупчи два билета и седнаха на една седалка, въпреки, че имаше много свободни в девет вечерта. Когато й липсваше правеше облачета по стъклата и им рисуваше птички. Чавки. Отметки. Слязоха на Алабин и се скриха в един безистен, за да се целуват. Когато й липсваше, отиваше на онзи ъгъл и си пускаше Jo Stafford "Autumn Leaves", и я изслушваше цялата. Правеше го, за да заплаче, защото обичаше тъгата, която той й беше оставил.
Когато й липсваше, отключваше вратата на входа на старата кооперация, в която живее и изкачваше стълбите. До петия етаж сърцето й връщаше нормалния си ритъм и можеше отново да го усети. Когато й липсваше, си събуваше ботушите и ги оставяше от лявата страна на шкафа за обувки, а не отдясно, както правеше обичайно. Умееше да ритуалничи, когато той й липсваше. Затова влизаше първо в кухнята и стопляше една голяма чаша прясно мляко. Ако в кафеварката беше останало малко сутрешно кафе, го добавяше в чашата. Чак тогава отиваше в спалнята и виждаше гърба му. Когато й липсваше го целуваше по челото, вместо по устните и му подаваше млякото. Когато й липсваше, не слушаше какво й разказва за отминалия си ден, а просто се усмихваше на неговата усмивка. Когато й липсваше, обобщаваше:
-Возих се в трамвай.

Феята на Първата Менструация и Предсмъртното ми писмо

Спомням си конкретният ден, в който реших да стана писател. Беше прашно лято. Строителството на околовръсното разнасяше зловонен, кафеникав облак над Малинова долина. Ежедневните представления вкъщи, си имаха още една завеса. Да, нямах щастливо детство, но мамка му, беше интересно! Бях на току-що навършени 11 години и за мой ужас преди два дни ми беше дошъл цикълът. Първоначално си помислих, че умирам. Не казах на никого, но инстинктивно свих превръзките на майка ми от банята, сякаш Феята на Първата менструация ме беше инструктирала за този злощастен миг.
Информация нямаше. Животът ми беше дотолкова първобитен през 1995-та година, че дори нямах компютър! Любимата ми касетка беше със записи от FM+ и съдържаше предимно INXS, R.E.M. и Manic Street Preachers. Дванайсти презапис. В оригинал беше албум на East 17, който ми продадоха погрешка. Бях отишла да си купя Take That. Осъзнах фаталната подмяна, чак когато се прибрах вкъщи. Така не прослушах нито East 17, нито Take That. Тогава бях сто процента и половина сигурна, че ще стана художник. Мажех кадастрони и скицници с невероятно постоянство и усърдие. Проблемът беше, че така и не разбрах кому е нужно да се рисуват неща, които вече съществуват в реалността. Като разни пейзажи, натюрморти, портрети и т.н. Абстракциите ми обаче не срещаха нужното за мотивацията ми възхищение, затова планирах да зарежа рисуването съвсем скоро.
Точно три дни, след като Феята на менстурацията ме споходи, брат ми проходи. Аз, очевидно умирах от някакъв свиреп вътрешен кръвоизлив, което си беше гигантска тайна и никой вкъщи не подозираше, че ми остават вероятно няколко часа живот. Понеже бях единственият свидетел на първите крачки на брат ми, се чувствах длъжна, преди да умра, да запечатам този вълнуващ момент. Но, нали отказвах рисуването, та реших да напиша предсмъртно писмо.

"Дребен, ти проходи, докато държеше две дистанционни в ръцете си, защото си мислеше, че са моите показалци. Щъка с тях из хола цял ден, а аз се смях на коварния си план, въпреки, че кръвта ми изтичаше. Когато умра, ти завещавам уредбата. Легото не е мое, назаем е, така че не се привързвай..."

Продължаваше с описание на средностатистически пъпчив смешник, в който бях влюбена по това време, признание за някакъв откраднат гланц за устни, заради който изпитвах дълбоки угризения и разбира се всички причини, поради които родителите ми не ме разбират. Дадох си сметка, че в самия край на моят кратък, единадесетгодишен живот, нямам какво повече да крия от света. Писах пет чАса и заспах на бюрото. Когато се събудих, кръвта ми беше изтекла, но все пак щях да оживея.

Петък 13

Каква съм Алиса
изгубена в превода!
Назаем съм цялата,
патица в лебеда.
Задни седалки,
имена на момчета...
Танцувам на сцената
зад плътни пердета
и спирам се,
за да те докосна.
Суеверен си
до своите кости.
Аз съм твоя петък тринайсти.
Вържи си червено конче
и не бой се.

Уред за мъчения

Красивото ти лице е направено, за да боли от него.
Майка ти и баща ти са създали съвършения уред за мъчения.
Гориш незащитените очи на неподготвените.
Кожата ти е гладка навсякъде, топла навсякъде...
Не бива да се вкусва, ако наблизо няма пожарогасител.
Смееш се дълбоко, а някъде зад прекрасните ти гърди
вибрират струните, по които искам да свиря виртуозно.
Не зная как, но ако знаех,
щях да бъда Композитор на годината за теб.
Щях да прекарвам времето си
да ти нося вода, ром, храна и цигари.
Ти само се протягай от леглото.
Само да не ме подминеш с дружелюбност,
както правиш с глупаците,
които завоюват тялото ти
и после се тъпчат с пуканки пред телевизора.
Всичките ми реплики са второкласни,
а аз първокласничка.
Истината.