още поезия

Мислих за теб- подариха ми таро,
но картите всъщност са само платно.
Всичко е временно, забравено старо.
Как да попитам, щом не зная какво?
Рисувам със смисъла каквото поискам.
Разбирам единствено това вътре в мен.
От него да вземеш, предлагам ти всъщност,
да излекуваме скуката, да изчезне съвсем.

Не бъркай, не чакам да идваш към мене.
Не зная какво да те правя, ако.
Хармонично развалям, докато съживявам,
разплаквам, но като муха във око.
А твоите светят денем по-силно.
Нощем се губят момичета в тях.
Дали не си влюбен в силата да ги влюбваш?
Повярвай, разбирам - доскоро аз бях.

Сипи си във чашата още поезия.
Пий я до дъно, после я запрати
направо в стената за евтаназия,
метлата до кофата ще я сглоби.
И като дойде камиона да ги събира,
всичките думи по тези стъкла,
среднощно ще тряска, ще свети, ще спира,
в най-непрогледната ти мъгла.