Странстват мислите с опашки хванати за уличните лампи.
Гравитацията ще ги скъса и отвързани нагоре ще изчезнат.
Стискам моите в юмруците си свити и отказвам
да ги пусна да летят на някаква хартия с химикалка.
Ами, те нямат къде да идат!
Като да пишеш писмо без получател...
Разхождат пръстите ми по латиницата,
а всичките назад във времето
важат и днес за други получатели.
Да чувстваш в поредица какво означава?
Сериалът на живота сменя само ролите,
а диалогът си остава.
Диалогът и завоите.
истинска както винаги!
ОтговорИзтриване