още поезия

Мислих за теб- подариха ми таро,
но картите всъщност са само платно.
Всичко е временно, забравено старо.
Как да попитам, щом не зная какво?
Рисувам със смисъла каквото поискам.
Разбирам единствено това вътре в мен.
От него да вземеш, предлагам ти всъщност,
да излекуваме скуката, да изчезне съвсем.

Не бъркай, не чакам да идваш към мене.
Не зная какво да те правя, ако.
Хармонично развалям, докато съживявам,
разплаквам, но като муха във око.
А твоите светят денем по-силно.
Нощем се губят момичета в тях.
Дали не си влюбен в силата да ги влюбваш?
Повярвай, разбирам - доскоро аз бях.

Сипи си във чашата още поезия.
Пий я до дъно, после я запрати
направо в стената за евтаназия,
метлата до кофата ще я сглоби.
И като дойде камиона да ги събира,
всичките думи по тези стъкла,
среднощно ще тряска, ще свети, ще спира,
в най-непрогледната ти мъгла.

без получател

Странстват мислите с опашки хванати за уличните лампи.
Гравитацията ще ги скъса и отвързани нагоре ще изчезнат.
Стискам моите в юмруците си свити и отказвам
да ги пусна да летят на някаква хартия с химикалка.

Ами, те нямат къде да идат!
Като да пишеш писмо без получател...
Разхождат пръстите ми по латиницата,
а всичките назад във времето
важат и днес за други получатели.

Да чувстваш в поредица какво означава?
Сериалът на живота сменя само ролите,
а диалогът си остава.
Диалогът и завоите.

Позволи ми да ти кажа, че съществувам

Шегувам се, че думите ми ме напускат,
когато стане страшно от присъствието ти.
Шегувам се винаги, когато е страшно.
После изчезвам за седмица-две
да преповтарям случките в главата си
и да им мисля различни продължения и реплики.
Едно стихотворение не мога да завърша докрай!
Ето, това например ще е първото от много време.
"Позволи ми да ти кажа, че съществувам",
ще го цитирам пак, любимия ми поет,
понеже той така или иначе всичко е казал,
което е нужно изобщо да бъде казано,
а аз само повтарям и се шегувам,
когато ми стане страшно от очите ти
и от факта, че се превръщам
в срамежливо малко момиченце,
което иска случайно да те засече на улицата,
но, ако това се случи, ще се скрие зад първото срещнато дърво,
за да не я видиш.
Но, все пак, "позволи ми да ти кажа, че съществувам",
ама,така... силно ненатрапчиво и служебно.
Желая ти приятен ден!