царството Небесно свива гнездо за думите ти.
Дай ми ги и ще стана отново вярваща,
ако до теб се събудя,
ако стритият на прах антидот на съвестта ми
стане причина за супернови,
ако оставя история поне по яката на ризата ти
и Тъмното в теб се окаже моето Тъмно,
а клетвената ми поезия със срок на годност
оцелее поне един потоп.
Ще вярвам пак във сутрините,
ще ги посрещам във бистрите очи зад черните ти стъкла,
ако пътните знаци, които ми забраняват улиците към теб
станат просто формалности, като тези около Орлов мост,
които никой не спазва.
:)
ОтговорИзтриване