Знам цялата ти биография.
Съсухрена, стара и грозна си.
Влачиш в косите си бръшляни,
да спъваш и опровергаваш затичалите се.
Знам колко е лесно да се танцува с теб,
да се повтаря пренаписаното
по сто пъти, по хиляда.
Еднакви сюжети с разменяеми роли.
Ти си шрапнел от вишката на любовта.
Ще се мразим и ще звучим прозаично, ясно е.
Ще бълваме огън, ще гаснем по някого
и тайничко с думи ще се надскачаме,
понеже нали утрото все някога идвало.
Понеже нали всичко било преходно...
Ще се чукаме двете, една-друга,
докато цинизмът не се превърне в удоволствие
и тогава, когато му свикнем на болката,
ще седнем на дивана да гледаме телевизия.
И целият свят ще свали килограми от плещите си
и ще олекне, като хелиен ковчег в небесата.
Тогава, ти, отровно цвете,
ще вехнеш от дъха на целувките ми
събудени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар