Мълчанието има вкус
на стари тапети,
на прашни стълбища
оставени след трус
да са къща на гълъби,
понеже за друго не стават.
Тишината ми стърже зад очите
понеже друго не може,
няма какво да каже,
няма в какво да премине,
защото не ми се вика, мързи ме.
От три дни е неделя,
даже от четири
и това, че навън леко се стопли ме дразни,
защото няма значение,
защото няма да прекрача прага днес,
никъде няма да ида,
най-много на майната си
да се спра, докато заспивам
с тия мисли за нещата,
които трябва да свърша
и другите,
от които вече ми се повръща.
Тапетите- с вкус на гофрети.
Дъвчи и пъшкай.
Всички линии са заети
до терминът "вкъщи".
Няма коментари:
Публикуване на коментар