петък, 7 декември 2012 г.

Обвинителен процес


На всичкото отгоре!
Съдията подпрял се е на лакът,
бавно капе лига от устата му.
Знам, че само сантиметър да се вдигне
и ще види ножица в ръката ми,
ще види колко страшно ми се струва
да те няма.

НА ВСИЧКОТО ОТГОРЕ!
Виновна съм, че те наръгах в тъмното.
С малка, тъпа ножичка за плат,
забих ти я направо в гърлото.

Чудовищата рядко се убиват във фантазиите.
Така ми каза онзи път Златин.
Те са или мили, или вече са загинали,
когато срещата реши да се осъществи.

Но, аз успях да те наръгам,
успях да те открия в празния апартамент.
На всичкото отгоре те излъгах,
че няма да ми липсваш и момент.



1 коментар: