![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhXEIkk4HIl573jLvye24dbiZ9FI7TOdY7xQnMUSzJgvK_vXmrZ6zEsxp6rsGSyEvSuVqlRvNOwT4zlKH5ofDYkJNPjkKGkQxvRkY80VQSwKe7U0kexymsUksQ2C3XkdoB_1qPUiq8ZJNgr/s400/183516_187794217927310_112397672133632_484915_7215285_n.jpg)
-Представи си ето този прозорец с гледката към морето, как изглежда през зимата. Зелената поляна става кафеникаво-бяла. Чуваш само шума на вълните, които не виждаш, но знаеш че се разбиват там някъде долу.
-Защо още нямаме мебели?
-Една и съща гледка може да те стопли и вледени. Не е ли странно?
-Странно е, че нямаме поне един диван. Ще поръчам. Но, не кожен. Да не смесваме стиловете. Старите къщи трябва да имат стари дивани.
-Явно тук не само птиците отлитат на юг. Всички са си събрали огризките и са се понесли с пълни джобове над тази гледка.
-Ей, забравих да ти кажа! Обади се онзи мой съученик, дето сега е интериорен дизайнер. Проектирал е секцията на Лили Иванова. Ще му се обадя. Може заради доброто старо време да ни направи отстъпка.
-Харесва ми, че нямаме съседи. Гледката изглежда още по-величествена, когато на хоризонта не стъпва човешки крак.
-Пердета! Ще сложим и плътни пердета! Много светлина влиза от този прозорец. Ще бъде по-уютно без нея.
-Пердета?
-Ами, да. За какво ти е да я гледаш тая кална поляна? Като запалим камината ще идва топла светлина отвътре.
От кал сме направени, а вътре палим огньове.
Огньовете вътре, калта ни отвън.
И всячески се опитваме да прикрием калта около нас, а може би и вътре в нас...
ОтговорИзтриванеСтрахотно написано!
ОтговорИзтриване