Вътре и Вън

-Представи си ето този прозорец с гледката към морето, как изглежда през зимата. Зелената поляна става кафеникаво-бяла. Чуваш само шума на вълните, които не виждаш, но знаеш че се разбиват там някъде долу.
-Защо още нямаме мебели?
-Една и съща гледка може да те стопли и вледени. Не е ли странно?
-Странно е, че нямаме поне един диван. Ще поръчам. Но, не кожен. Да не смесваме стиловете. Старите къщи трябва да имат стари дивани.
-Явно тук не само птиците отлитат на юг. Всички са си събрали огризките и са се понесли с пълни джобове над тази гледка.
-Ей, забравих да ти кажа! Обади се онзи мой съученик, дето сега е интериорен дизайнер. Проектирал е секцията на Лили Иванова. Ще му се обадя. Може заради доброто старо време да ни направи отстъпка.
-Харесва ми, че нямаме съседи. Гледката изглежда още по-величествена, когато на хоризонта не стъпва човешки крак.
-Пердета! Ще сложим и плътни пердета! Много светлина влиза от този прозорец. Ще бъде по-уютно без нея.
-Пердета?
-Ами, да. За какво ти е да я гледаш тая кална поляна? Като запалим камината ще идва топла светлина отвътре.

От кал сме направени, а вътре палим огньове.
Огньовете вътре, калта ни отвън.