Кичурът й, белите му зъби...

Кичурът, който тя премята зад ухото си,
белите му зъби, които се смеят на шегите й.
Пълните им чинии, празните им чаши,
нецелунатия им вкус на бяло вино с много лед.
Такава наглост, пред очите ми,
пред всички други наоколо,
които нямат кого да целунат за обяд.
Спомням си всички първи неща,
но май най-много последните.
"Времето е най-голямата инвестиция."
Обичам те, когато съм щастлива от миналото
и ужасена от бъдещето,
в което имам да ти кажа толкова много неща,
а ти толкова много неща имаш нужда да чуеш.
Как се пише такова нещо с нули и единици?
Много думи знам и нито една не ми върши работа.