събота, 17 септември 2011 г.

Никога нищо не е навреме


Обичам те, когато е страшно,
когато от прах не мога да вдишам нито един аромат.
Когато под изгорените с фасове седалки в киното
ме полазва хладно краче на черен паяк.
Ще ми идват гости, значело.
А то сякаш всички са си отишли,
а аз наново трябва да се уча да признавам любовта си.
Като "Наздраве" и "Добър ден, как сте".
Ами, как сме... самотни и гладни.
Свити на фас в младостта си.
Всички истории по едно си приличат-
или подраняват, или закъсняват.
Никога нищо не е навреме.
Публикувано от в

5 коментара:

  1. Анонимен17 септември 2011 г. в 3:46

    красота в истината

    ОтговорИзтриване
  2. Teya 17 септември 2011 г. в 9:58

    Гери, когато искам да кажа нещо за твой текст, нищо не мога да кажа. Чудесно е.

    ОтговорИзтриване
  3. lucifina17 септември 2011 г. в 10:45

    хах абсолютно съгласна с по-горния коментар... красиво пишеш :)

    ОтговорИзтриване
  4. drg17 септември 2011 г. в 11:23

    Някога, много отдавна, в едно кафенце на плиска ми каза да не пиша само за любов.... :)

    ОтговорИзтриване
  5. Geri18 септември 2011 г. в 10:15

    drg? :) Припомни ми, моля

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)