Когато мълчим, зазяпали мониторите си като прекрасни гледки,
по-прекрасни от изтичащото време, дали отричаме, че идва краят
или себе си отричаме с цигулките на тази преходност?
От някой филм долавят ги ушите ми и бързо спирам телевизора,
но пак ги чувам. Звучат в мълчанието ни,
в усмивките с които го прикриваме в спокойствие,
в салфетките, в които го завиваме грижливо,
преди да го изхвърлим през прозореца...
Звучат в утехата, че утре пак ще сме Онези,
мечтаещи за някое созополско хотелче.
Мониторът те взе и ми остави снимки,
които пазя в папка "минало".
Върни се...
Приятно е.
ОтговорИзтриване