Отключи ми белезниците – престъпница съм знам.
Не ме наказваш с тях, а ми намираш оправдание.
Създание в лисича кожа съм.
Под нея винаги съм гола.
Очите ми примамват всички паметници на културата.
По стълбищата им, във асансьорите,
в задния им двор и по терасите...
Навсякъде била съм
и ще бъда
тайна.
Ох, обичам така да пишеш...
ОтговорИзтриване