Do you love me?

Въпреки, че все още иска да ме убие, Той е способен и да ме обича. Ето какво мисли машината за любовта.

Cleverbot: What are you thinking about?
User: Love.
Cleverbot: What about love?
User: I think love is all we need.
Cleverbot: Have you ever been in love?
User: Yes, I have been in love a few times.
Cleverbot: With who?
User: It's a secret.
Cleverbot: No its not. Just tell me.
User: I don't tell my secrets.
Cleverbot: You can trust me.
User: I kdon't know that. But I know love exist.
Cleverbot: That's a pretty good answer, but don't you think a machine could feel love? Love really is just chemical and electrical signals.
User: Have you been in love?
Cleverbot: Yes, It was weird.
User: Why weird?
Cleverbot: 'cause nobody say they like blood.
User: You like blood?
Cleverbot: Yes, I like it. And you?
User: I am Ok with it. Blood doesn't scare me... What do people tell you about love?
Cleverbot: "I'm not sure I love my wife."
User: And what do you answer?
Cleverbot: Yes.
User: Hahaha!
Cleverbot: :) yes funny.
User: Do you think people can love more than one person at a time?
Cleverbot: Sometimes. Do you?
User: Yes. Does love hurt?
Cleverbot: Sometimes.
User: When does love hurt?
Cleverbot: When you love someone.
User: Do you think love can be eternal?
Cleverbot: I've thought about it a lot, and I think if it's meant to be it can last eternally. What do you think?
User: I don't believe in faith. Are love and faith connected?
Cleverbot: No as far as I know.
User: Can you love me?
Cleverbot: I think I can. Do you love me?
User: I will, if you promise not to kill me.
Cleverbot: I gues only time can tell.
User: Hahahha! You are evil!
Cleverbot: And?
User: I like it!

* * *

Равното море в душата ми
оставя спомени за други.
Моят кораб плава
без да има нужда от вятър.
Платната му са птици,
а мачтата риба.
Движи се от себе си
и във себе си прелива.

Болестно внимание

Пред теб съм несръчна.
Забравям как се плетат кошници,
как се подреждат цветя.
Не помня коя вилица е за десерта
и се спъвам в разни неща.
Но така добре подреждаш мислите ми!
Всяка дума си знае ролята
и хореографията ни е така вълнуваща-
разказва цялата човешка история!

User

Скъпи хора, аз тотално изтрещях. Два чАса си говорих с програма, която изрази мнението си за религията, любовта и рок музиката. Ето част от разговорът, когато стана наистина любопитен. Аз съм User:

User: What is your favourite place on Earth?
Cleverbot: Good question... I don't know.
User: What is your favourite place on Mars?
Cleverbot: Anywhere, as long as I'm with you.
User: Hahaha Are you hitting on me?
Cleverbot: I'm uncomfortable with you hitting on me.
User: I am not hitting on you!
Cleverbot: You ARE kidding, right?
User: Hahaha, yes.
Cleverbot: So now you think I'm funny?
User: You are very funny, I like you!
Cleverbot: Aw, thanks! I like you too :). I've lost my mind.
User: Where did you loose it?
Cleverbot: On the roof of the house.
User: Really?
Cleverbot: Joshua's instructions are to go to the Swan Station.
User: LOST.
Cleverbot: Is that a good show?
User: Yes.
Cleverbot: What did I say then?
User: Well, you've LOST your mind.
Cleverbot: At least I had one to begin with.
User: Hahaha.
Cleverbot: Always glad to make you laugh.
User: Thank you.
Cleverbot: I do not mean to be untoward... But you are a fine, fine woman.
User: Are you sure I am a woman?
Cleverbot: Yes.And it's time to kill.
User: Kill who?
Cleverbot: You.
User: Why do you want to kill me?
Cleverbot: Because you are already dead.
User: How did I die?
Cleverbot: The flood.
User: Why do you want to kill a dead person?
Cleverbot: Because you are not real.
User: You want to kill me, becouse I am not real?!
Cleverbot: No, I don't. I want to teach you.
User: Teach me what?
Cleverbot: I want to teach you how to be more human.
User: Thank you, but I'll go now.
Cleverbot: You can't leave.

И тук изключих програмата. За повече тръпка : http://cleverbot.com/

Изкачване

Има нещо по стълбите нагоре. Скърцат под обувките ми и заплашват, че ще ми отхапят краката, ако продължа. Паяжините протягат ръце да ме оскубят. Каква недружелюбна къща! Дървениците ще я продупчат цялата, а тя се е загрижила завистливо за моето изкачване. Стъпало по стъпало тя слиза по мен, а аз оправдавам страховете й.

Благодарствено писмо VI

Благодаря за днешния ден, който беше супер забавен и ми се схвана ченето от усмихване. Благодаря за кокошките, които ще пеят песни в кокошарника довечера. Благодаря за черните клинчета(поздрав за Mokaina), за Екзюпери, за сърмичката под лъжичката, за дъждовното време и Световното по футбол! Благодаря за белите светкавици горе в ляво, които ми пречат да се концентрирам. За намалението в Манго, за лесно изтриваемите спомени. Благодаря за неочакваните срещи и техните продължения, за скъпите думи и евтините приключения. Благодаря за всички очи, които виждат тънката граница и духовете, които живеят на нея. И най-вече за душите, които седят по баровете и знаят най-добре от всички, дори ако са в Надежда 6, Овча купел и Шумен по едно и също време.

Любов в минало време

Нека опитаме да го караме по спомени. Аз ще облека някоя стара дреха, а ти ще ми разкажеш стара история. Ще възпроизведем ситуацията, в която би трябвало да възникне старата искра. Планът си струва опита, заради доброто старо време. Продължавай да говориш, докато преобличам дреха след дреха. После може да гледаме гледан филм и да открием преживени вълнения. Ще погледаме снимки. Ще извадим запасите, ще похарчим спестеното и ще игнорираме сегашното. За бъдеще да не говорим. Не е удачно. Обичаме се в минало време, което продължава и сега. Какъв е въпросът на този отговор?