Тапети

Огризки не остават,
колкото и дълбоки да са чиниите ни.
По този път вървим отделни
и изгубени се връщаме,
за да почистим
във името на вярата едва ли не.

Паве по паве

Недохранени кончета, които дърпат каручка. Ей така понякога изглежда музата. Човек трябва да слезе, да запретне ръкави и да побута.
Между паветата засядат монети, които можеш да намериш, само ако ходиш с поглед забит в краката си. Хоризонтът е прекалено голям, за да си губим времето да го описваме. Следващото паве обаче е цяла планета, която може да бъде прибрана в средно голяма дамска чанта.
Не са нужни земетресения, за да изместим земната ос. Паве по паве. "Умът е градина, в която волята е господар." Декарт ми се явява в сутрешното кафе и се чудя защо така се смениха с Уди Алън? Може би вече няма нужда да запълваме хартията в книгите с картинки на целуващи се хора.
Целувките, това са просто кончета.

Асансьорите са за хора, не за личности

За 15 личности е асансьорът в Мола. Моника каза, че трябва да са "хора", а не личности. А извънземните по ескалатора ли само? Понякога по бедрата ми се стича прясно мляко. Копринените рокли стават на петна, затова не ги нося. Мъжете в България по-често били жертви на полова дискриминация. Или поне по-често се оплакват пред властите. Главата ми е шампанско. Балончетата са цели вселени за пукане. Изтичат през бедрата ми като прясно мляко в асансьор. Нито една личност не се вози на ескалатор в копринена рокля. Локвите, локвите. В тях съм пораснала такава тебеподобна. Петниста и дискриминирана от извънземните. С глава от спукани балони.

Дали аз закъснях или времето бързаше?

-От тук нататък си пеша – троснато подхвърли Силвия и го накара да слезе насред каманаците, в това голямо Нищо, което някои наричат природа. Тя се гневеше на идеята му да си купят място на село, където като остареят да си гледат домати. Силвия мразеше домати и принципно не ядеше нищо червено. Тя искаше къща край морския бряг с бяла веранда, райграс преди пясъка и по възможност кей с яхта. Наричаше капитаните шофьори, но това не й пречеше да е яхтоориентирана. И то със същата категоричност, с която преди четири години с радост му правеше салата от домати със сирене и босилек.
Това, което Силвия не знаеше беше, че те щяха да купят все пак това място и да вдигнат не лоша двуетажна къща. Щяха да си засадят домати, тя щеше да заобича този начин на живот, да се привърже към него, да го промотира пред приятелки от града. Всичко това щеше да преобърне мисленето й, точно за половин година тук, в планината. Тя също не знаеше, че той щеше да я напусне заради танцьорка от Варна, която две години редовно щеше да взима със себе си на командировки, край морето в къщи с веранди, райграси и яхти с капитани. Силвия щеше да разбере от бившето си гадже, което случайно щеше да ги засече в най-големия мол на света, във Варна. Същото бивше гадже, което Силвия заряза, за да бъде с Него. Тя щеше да го конфронтира, да му докаже, че знае за танцьорката, Той щеше да отрича до последно, което щеше да я накара да полудее от гняв. Силвия щеше да се опита да го наръга с нож за хляб, доказвайки защо не трябва да се провеждат скандали в кухнята. Той щеше да опакова дрехите си в двата куфара, които бяха купили за пътуването си до Мадрид, след три седмици и щеше да се изнесе на верандата с райграса във Варна.
Всичко това щеше да се случи, без значение дали Силвия иска или не. Защото тъжно-често общите ни мечти достигат до нас по различно време, което ни докарва до невъзможността да ги изживеем един с друг, дори ако сме перфектната комбинация за това.

Сираци на разума

Избутваме от мислите си нездравословни модели
с ужасно усилие на клепач, победен от съня.
Противни сме си, когато в желанието си да даряваме щастие
го правим с цена, която не можем да платим.
Когато кредитите ни станат твърде много,
ще върнем ли дълга към себе си,
или ще се изперем в някоя бистра река с камъни,
за да си простим?

Бистри реки май вече няма, така че...
Ше си останем сираци на разума.

Мога да бъда

Мога да бъда от онези магически лампи,
които след няколко нежни докосвания
стават верни слуги.
Мога да бъда и прасенце касичка,
което символизира отглеждането на мечти.
Мога да съм и от онези момичета,
които пръскат първите си целувки
в тоалетните на заведенията.
Или от другите, които се кълнат,
че ще обичат само веднъж.

От шума мога да бъда -
да изгарям бързо и лесно.
От кал, от камъни и пепел,
да лютя в очите, да присядам и цапам.
Бяла мога да бъда.

И сега, когато знам всичко това,
ми се иска да го забравя,
за да се откривам отново,
но този път с теб.

Your soul IS your pilot

Ами, щеш не щеш your soul IS your pilot. При всички случаи квадратите, които привличаш с квадратната си душа, няма да направят път на кръговете, за които мечтаеш. Винаги, всеки получава това, което привлича. Винаги. А щом го привличаш, ти го желаеш. В това море от луминисцентни лампи, естествената светлина се е превърнала в мит. Нищо чудно, че вече не се възприема от сетивата ни, щом погледнем към тавана си. Над нас има безкрайност, а това никак не е приятно, когато сме свикнали да бъдем ограничени от начала и финали. Ръбовете ни оставят синки, които с целувка лекуваме като божествена несправедливост. Затова първата прошка, която търся днес е тази към себе си. Защото никога няма да бъда достатъчно добра, достатъчно милосърдна и положителна. Аз съм точно такава каквато съм. Безкрайна. Също като теб.