Viva la...хм...нещо си там...

Номерът е да си дотолкова освободен от предразсъдъци, че да откриваш клишетата като нещо, за което света не подозира. Да си трезвен дотолкова, че гравитацията да е любимата ти въртележка. Да ти хрумнат страхотни неща, докато гледаш филма, който не е модерно да ти е харесал. И после да се скриеш в другата стая, за да изпушиш тайно една цигара, въпреки че си на 26 и се криеш от обща култура и незнайно от кого точно. Когато не умеем да бъдем свободни, ставаме истински революционери!

АРТ*ФАКТИ

Розово ветрилце от френския двор
разбивало мъжките сърца на благородници,
които отдавна са само кости,
а ветрилцето - артефакт от досадни романи.

Когато артът липсва в разговора,
остават само фактите.

Зад Слънцето няма сянка.

Продължения

Аз имам ръцете на мама,
а мама има ръцете на баба...
Баба има шест котки, десетки цветя
и зелена градина, в която всичко само се ражда.
Когато мама се смее, изпълва стаята.
Тя прави най-вкусния бисквитен сладкиш.
Ако ги познавах по-добре,
може би щях да зная каква да бъда.

И едно пиано с виола...

От време на време римувам името ти,
но не го пиша, а само така на ум.
Когато минавам от там,
когато търся в себе си...
нещо.
Думите ми са едни такива изтъркани...
Вече всичко си чувал и виждал.
Няма повече.
Само еднообразие,
което възпитава самосъхранение.
И едно пиано с виола,
които приличат на пролет от разказ на Набоков,
но вероятно са просто под наем.
Вероятно са...
по-вечни от много светулки затворени в буркани.
И тайни,
безкрайни
в трамваите
глътнати
от зяпнали мухи.

Folder *Минало*

Когато мълчим, зазяпали мониторите си като прекрасни гледки,
по-прекрасни от изтичащото време, дали отричаме, че идва краят
или себе си отричаме с цигулките на тази преходност?
От някой филм долавят ги ушите ми и бързо спирам телевизора,
но пак ги чувам. Звучат в мълчанието ни,
в усмивките с които го прикриваме в спокойствие,
в салфетките, в които го завиваме грижливо,
преди да го изхвърлим през прозореца...
Звучат в утехата, че утре пак ще сме Онези,
мечтаещи за някое созополско хотелче.
Мониторът те взе и ми остави снимки,
които пазя в папка "минало".
Върни се...

За всеки случай

-Дефибрилаторите са на мода.
-Предлагането според търсенето.
-Започвам да си мисля, че наистина ни пръскат с нещо от въздуха, което първо се проявява като хрема, а после прераства в безразличие.
-А, ти помниш ли, че едно лято прекарахме в катерене по дърветата, когато бяхме деца?
-Аз никога не съм била дете, не ставай нелепа! Слушаш ли изобщо какво говоря?
-Да, винаги. Но, ти говориш едно и също. Страдаш от хронична емоционална параноя, че никой не знае как да използва дефибрилаторът, който носиш в чантата си "за всеки случай".