Докато ме има в мислите ти

  

Art by Alain Laboile

Докато ме има в мислите ти- тук съм-

разхождам се в кварталните пространства,

междублокови, накацани от птички,

останали със мен във локвите да странстват,

да наблюдават как неправилно пресичат всички

и как прането на съседите със вятъра си сменя танца.

Докато заспиваш с погледа ми пред очите си-

живея - имам си чадър, ключодържател,

в аптеките разменям витамини за парите си,

участвам само в дребни хулиганства-

от страст, от скука или от съмнение,

да пълня крачките до следващото "С тебе"

в очакване на някакво, каквото и да е, нищожно Вдъхновение,

колкото да мина през прогнозата за времето

Докато ме викаш от прозереца с подсвиркване,

аз имам Някъде- да се прибрам или да излизам.

Да ходя в други градове, да чакам на опашки,

да се засмея на шега, която ни най-малко не разбирам.

Да кашлям улиците и настинките на другите,

да спирам припозналите се в лястовици,

да се задъхвам и все повече да подозирам,

че само устните ти ме легитимират. Вярно е.

Докато те има - мен ме има. Толкова е просто и е лесно.

Не мога да си обясня, когато гледам стари снимки,

когато се чета, от времето преди да те обичам,

дали съм вярвала, че цветове били са тези сенки,

които с мили думи съм наричала?

Не помня нищо - само тебе. За другото не ми се пише.

Не ми се пее, нямам време за нищо друго, само за да те обичам.

Erase and rewind

Като излизах пъхнах дъвка в ключалката.

Исках да видя какво е нужно, за да я счупиш.

Дали толкова силно искаш да ни върнеш там, 

където вече ни няма

или пък би си спестил носталгията по миналото,

ако правилно оцениш усилието ми

по гнезденето на закрито,

което държи тавана ни включен към антената на мобилния оператор?

В кой клас учихме за тъгата?

Ето. Тълпата...

Тичат към нас да ни питат за времето.

Под атака сме най-ясно заедно.

Стоп.

Спри всичко на пауза.

Върни назад записа.

С гръб към стълбите,

които водят към другата линия на метрото.

Върви.

Слез на спирка "Паралелна".

Ще ме видиш отсреща как се вдигам от спъване на пешеходна пътека.

Дай ми ръка, открадни ми часовника.

Бездруго като луд се върти и не служи.

Ще съм усмихната зад червилото,

а мухата в окото ми ще литне обратно,

докато гасне цигарата под запалката ти.

Здравей.

За ходещи по въже

Случва се, да не знам къде е север,
по твоя счупен компас да гадая,
да свързвам посоките с кабели,
жакове някакви,
не разбирам,
не ме интересува, само да плейне,
да светне дисплея и да подкарам машината.
Картата светва и ето къде.
Безплътна магистрала с табели за вълци и мечки,
между тунелите в планината,
пътната помощ не говори английски
хърватския ни е лош, няма уиски
Настроението е мегафонно,
говорим без ниски, не се чуваме,
блокирам и пак сме си в кухнята.
Китайската роза е еднодневна мащеха,
дебне от ъгъла колко вода ще изпием.
Ако е малко е лошо, ако е много е зле.
Няма насищане нищо в конструкцията.
Ние сме кубчета от най-простите-
Рубикуб от Китай - едва се въртим
Скърцаме.
Цветовете ни падат, като че ли е есен.
А, то май, вече е есен?
Красива ще е, обещаваш...
Устройва ме.
Грозното е твърде много навън, зад тази врата.
Обичаш ме, отговарям ти,
че няма нищо друго на тази земя,
което ме кара да чувствам, освен дъха ти безсънен,
който бавно пълзи по гръбнака ми,
докато трае нощта.
А, сутрин е пълно.
Сандвичи, чанти, кецове за физическо,
сухото мляко разтвяраш с вода.
Ще си доспиваме малко,
крадци на минути.
15 са супер, но може и 5.
Не съжалявам за нито едно ранно събуждане,
само за разменените целувки за сън.
После сънувам, че простирам пъстърви-
щипвам опашките на червено въже.
Не ти харесва, че не сме стигнали първи
и рибарите са ни оставили само 22.
Мрънкаш, танцуваме, плача, римуваш ме
"Гергана във вана потапя лале".
Много си глупав, когато си същия
като мен си хвърчило, останал дете.
Стига ти.
Достатъчно самодиви са си пробвали ноктите по твойто лице.
Гърба ти аз искам- да си го татуирам-
ще ми е "Пътна карта за ходещи по въже".

Изтребител на гараж

Звъня на вратата ти, безсрамна и гола под шлифера.

Струвам колкото бъркалката на кафето ти.

Отива ми да съм в роля, гледай как премятам коса през рамо.

Стига ми само да се загледаш със секунда по-дълго в дупката на чорапогащника ми.

Да, коленете ми винаги страдат, когато ми е хубаво.

Чупим чаши, пилеем запаси - аз вече нямам, дай малко от твоето.

"Ето", казваш, "това ми е всичкото", 

но криеш, знам, зад гърба си, стискаш в юмрук още.

Искам това, което не искаш да ми дадеш.

Тук съм, за да събирам дълговете ти към предишни кредитори.

Аз съм най-големият ти кошмар-

бирникът, за който искаш да се ожениш.

Но, нали ти ми се обади-

опитен кръводарител,

изтребител на гараж,

терапия за вредители.

Твоя съм.

Опитай.

Опит за летене

Струват си, казвам ти, всичките ни предишни опити да полетим, 

празните ни легла до пълните пепелници,

невкусните целувки и чужди навици, с които е трябвало да се съобразим,

уморените птици по крайпътните жици...

Струват си всички повърхностни мисли, 

с които умовете ни са се заблуждавали, че се хранят с мъдрост

Всички изгубени телефони, на които сме обещали да звъннем,

всички стъкла забити под ноктите от счупени чаши във мивката,

всичките "аз си знаех, че така ще стане" и по коленете ни синките.

Струват си, казвам ти, всичките обиди на бащите ни,

всичките рани от майките ни,

които са ни довели до тук-

в тела на грешници да четем вестници,

вместо посоката да познаваме по звездите.

Защото само опитът за летене има значение,

само той и мечтите.