Снимай ми нещо

Кръвоносна система от пътища, улици, улички, тротоари,

с главна аорта магистралата между нас.

А всичките задръстени светофари

ме карат да пуша повече и да си седя у нас.

Времето се влачи на секунди, а иначе нагло лети,

когато с теб започва поредната сутрин, 

след миг са минали седмици,

а стотиците лястовици са на звезди.

Снимай ми нещо да те догоня,

с някоя нова фантазия да се телепортирам при теб.

Снимай ми нещо банално, да кажем

как хвърляш боклука следобед във пет.

След 24 чАса ще съм на километри

с обратно броене от сто до едно, 

а ти ще ми се струваш на сантиметри,

на два светофара след второто кръгово, но...

Отивам да простирам. 

Утре ме чакай.

Мини през магазина

и купи мляко.

от огъня ти срички

Пукат до ушите ми от огъня ти срички.
Свързвам ги на думи, уж за да те чувам по-добре.
Очите ми разфокусирани все по-лесно виждат между редовете.
Едни такива топлопроводими са ръцете ти,
а от върха им влиза ток във мен.
И въпреки специалността ти,
не изпитвам нужда да те доописвам.
Всичките отминали целувки много думи изразходиха.
А в мен са ферментирали лицата им
и музите им вкиснало напомнят за очакванията,
за обещанията и фантазиите ми за някакво неидващо "утре".
Свърши вече, казваш ми.
Излязал си от този сън.
Събудихме се и внезапно
думите заглъхнаха във мен.
ИЗЛЕКУВАНА Е! ЕТО! ТЕРАПИЯТА СВЪРШИ!
Но, не знаят, неее не знаят
колко нови ноти ти написа в мен.