енпосочни размишления каква съм.
А аз уж ясно си го дефинирах. Таква съм.
И с теб, и с другите съм същата.
От допири съм синя на места,
от рими съм напълно полудяла,
ароматните треви през май ме вдъхновяват
да подскачам докато вървя,
но пък винаги така съм си вървяла.
Вече ти се струвам променена...
Промяната какво е? Някаква игра на поведения.
По-малко фокуси ли правя и изобщо не разбирам
защо реших, че днес ще ме интересува
какво си неизказал сутринта и вчера.
Страхувам се периодично, така на всеки кръгъл час,
че всичко се повтаря механично, мога да се хвана и на бас,
че всъщност имала съм връзки едиствено със себе си.
По пет, по шест години и половина са ми трябвали,
да се заобичам и да си замина.
(сърце)
ОтговорИзтриване