Благодаря Ти за последните две седмици, в които видях неща, които са били пред очите ми, но не бях забелязвала. За новите думи, чувства и гледки, които събрах в сърцето си и се надявам късата ми памет да задържи максимално дълго. Благодаря Ти за хубавото време, за новите познанства, за преоткритите такива. Благодаря Ти за вниманието. За люлката и новата скорост. За скоропостижният мир и крехката му природа, за която все повече разбирам как трябва да се грижа. За свободата на това да бъдеш в собствените си очи, вместо да разбираш, че съществуваш по очите на другите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар