Предлагам ти пак
изсъхнали есенни листа,
предъвкани думи от други,
изречения, тайно спестени,
цялата си амбалажна хартия,
натрития си нос
от онова самочувствие,
което по филмите ползват за назидание.
Предлагам ти пак
отворените си писма в монолози,
които, ако бяха чужди
не бих чела доброволно.
Предалгам ти всичко това,
ако смяташ, че си струва
да носиш моя багаж
и вярваш, че не се преструвам,
когато ти казвам "Ела".
Заплитам се в паяжините си.
Оставям следи
като трохички назад,
по които да се върна.
Вече не зная къде.
Ти си навсякъде,
накъдето се обърна.
Вземи ги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар